— Добър цитат — одобрително кимна Ауне. — Кой го е казал?
— Забравих — отвърна Хари.
— А следващият въпрос е: как е възнамерявал да навреди на теб, Хари? Кое прави живота ти ценен?
Стигнаха до жилищната сграда на Ана. Хари се суети дълго, докато открие ключовете.
— Е? — попита Ауне.
— Гюнерю ме е познавал само от разказите на Ана. А когато бяхме близки с нея, нямах… почти нищо друго освен работата си.
— Работата ли?
— Искал е да ме затворят. Но най-вече да ме изритат от полицията.
Изкачиха мълчаливо стълбите.
Вебер и хората му бяха приключили с взимането на проби от апартамента. Той самодоволно съобщи, че намерили отпечатъците на Гюнерю на доста места, включително и по фронтона на леглото.
— Никак не е бил предпазлив — констатира Вебер.
— Идвал е тук толкова много пъти, че така или иначе щяхте да откриете отпечатъци — отбеляза Хари. — А и е бил убеден, че няма да го заподозрат.
— Впрочем, Албю е убит по интересен начин — напомни Ауне, докато Хари отваряше плъзгащата се врата към стаята с портретите и лампата на Гример.
Погребан е на плажа с главата надолу. Доста прилича на ритуал, сякаш убиецът е искал да ни каже нещо за себе си. Замислял ли си се по въпроса?
— Не съм на тази вълна.
— Не те попитах за това.
— Е… може би убиецът е искал да ни каже по-скоро нещо за жертвата.
— Какво имаш предвид?
Хари включи лампата на Гример и светлината падна върху трите картини.
— Сетих се за нещо от студентските ми години в юридическия факултет. В закона на Гулатинга62 от около 1100 година пише, че всеки, който умре, ще бъде погребан в свещена земя, с изключение на злосторниците, изменниците на краля и убийците. Те се погребват по време на прилива, когато на земята се срещнат водата и зеленият торф. Мястото, където е заровен Арне Албю, не насочва мисълта към убийство от ревност, както би било, ако го е убил Гюнерю. Някой е искал да покаже, че Арне Албю е престъпник.
— Интересно — отбеляза Ауне. — Защо пак се налага да гледаме тези картини? Ужасни са.
— Наистина ли си сигурен; че не виждаш нищо в тях?
— Виждам претенциозна млада художничка с прекомерен усет към драматичното и нулева дарба.
— Имам колежка; Беате Льон. Не дойде днес, защото е на конференция на разследващи полицаи в Германия. Там ще изнесе лекция как е възможно да разпознаеш маскирани престъпници с помощта на малко компютърна манипулация и малко fusiform gyrus. По рождение има особен талант: разпознава всички лица, които е виждала през живота си.
— Запознат съм с този феномен — кимна Ауне.
— Показах й тези картини и тя разпозна изобразените на тях хора.
— Охо? — повдигна вежда Ауне. — Да чуем.
— Отляво е Арне Албю — посочи Хари, — в средата е Алф Гюнерю, а последният съм аз.
Ауне присви очи, оправи очилата си и се опита да погледне портретите от различно разстояние.
— Интересно — промърмори той. — Изключително интригуващо. Аз виждам единствено очертания на глави.
— Исках само да знам дали в ролята си на вещо лице можеш да гарантираш, че това е възможно. Ще ни помогне да свържем по-тясно Гюнерю с Ана.
Ауне махна с ръка:
— Ако госпожица Льон действително има такива възможности, тя може да разпознае лице при наличието на минимална информация.
Ауне изяви желание да се запознае с Беате Льон от професионален интерес.
— Тя е разследващ полицай, предполагам?
— Да, в Отдела по грабежите. С нея работихме съвместно по случая с Екзекутора.
— И докъде стигнахте?
— Уликите не са достатъчни. Очакваха пак да има обир, но не познаха. Всъщност, доста странно.
На булевард „Бугста“ Хари откри, че из въздуха се носят първите есенни снежинки.
— Зимата дойде! — извика Али на Хари през улицата и посочи небето. Каза нещо на урду на брат си, който веднага го отмени в пренасянето на касетките с плодове до магазина. После Али бавно пресече улицата и се приближи до Хари. — Не е ли хубаво, че всичко свърши? — усмихна се той.
— Да, чудесно е — съгласи се Хари.
— Есента носи само мръсотия. Най-после заваля малко снежец.
— А, да. Мислех, че говориш за случая.
— С компютъра в мазето ти ли? Приключи ли?
— Никой ли не ти каза? Откриха кой го е сложил там.
— Ясно. Сигурно затова са съобщили на жена ми, че не е нужно да ходя днес на разпит в полицията. Какво се оказа всъщност?
— Накратко, един тип се е опитал да ме натопи в углавно престъпление. Поканете ме на вечеря някой ден и ще научите подробностите.