— Down, down, down65 — мънкаха „Стоун Роузис“ от тонколоните.
Ракел отпи от виното.
— Тази история е от памтивека — прошепна тя. — Двама братя обичат една и съща жена, звучи като надслов на трагедия.
Замълчаха, преплетоха пръсти и се заслушаха в дишането на другия.
— Обичаше ли я? — попита Ракел.
Хари се замисли доста, преди да й отговори:
— Не помня. По онова време животът беше много… неясен.
Тя го погали по бузата.
— Знаеш ли коя мисъл ми се струва много странна? Тази жена, напълно непозната за мен, е влязла в апартамента ти и е видяла снимката над огледалото ти, на която сме аз, ти и Олег. И е знаела, че ще опропасти всичко това. Странно ми е, че въпреки това двамата някога може би сте се обичали.
— Мм. Тя е планирала всички подробности много преди да разбере за теб и Олег. Сдобила се е с подписа на Али още през лятото.
— Замисли се колко ли се е мъчила да наподоби подписа му, нали е левачка.
— Не съм се замислял за това — отвърна той и завъртя главата си в скута й. Погледна я. — Хайде да говорим за друго. Какво ще кажеш да се обадя на баща ми и да го питам дали може да отседнем в къщата в Ондалснес през лятото? По принцип времето е гадно, но има хангар за лодки, където стои дядовата гребна лодка.
Ракел се засмя. Хари затвори очи. Обожаваше смеха й. Помисли си, че ако не сбърка някъде, може би ще го чува още дълго.
Хари се стресна насън. Седна в леглото и започна да размахва ръце и крака; дишаше учестено. Беше сънувал нещо, но не помнеше какво. Сърцето му биеше като необуздана каса на барабан. Дали пак са го давили в басейна в Банкок? Или е бил при терориста в хотела на САС? Главата го болеше.
— Какво има? — измърмори Ракел в тъмнината.
— Нищо — прошепна Хари. — Заспивай.
Стана, отиде в банята и изпи чаша вода. От огледалото го гледаше мъртвешки бледо изопнато лице. Навън духаше вятър. Клоните на огромния дъб стържеха стената. Боцкаха рамото му. Гъделичкаха тила му, та чак настръхна. Напълни си още една чаша и започна бавно да отпива. Сега се сети какво сънува. Момче, седнало на ръба на училищния покрив, размята крака. Не влиза в час. Кара малкия си брат да му пише съчиненията. Показва на новата приятелка на брат си всички места, където са играли като малки. Хари беше сънувал рецепта за трагедия.
Отново се пъхна под завивките. Ракел вече беше заспала. Той заби поглед в тавана и зачака да се развидели.
Часовникът на нощната масичка показваше едва 05:03. Вече не издържаше, стана, позвъни на бюро „Справки“ и записа домашния номер на Жан Ю.
Четиридесет и осма глава
Хайнрих Шимлер
Беате се събуди след третото позвъняване на вратата. Претърколи се на леглото и погледна часовника: 05:15. Остана в леглото, чудейки се кое е по-хитро — да стане и да го помоли да се пръждоса или да си мълчи, все едно не е вкъщи. Звънецът пак се обади и я накара да разбере, че онзи не смята да се предава.
Тя въздъхна, стана и се наметна с халата. Вдигна домофона.
— Да, моля?
— Извинявай, че ти звъня толкова късно, Беате. Или толкова рано.
— Върви по дяволите, Том.
Настъпи продължително мълчание.
— Не е Том — обади се гласът. — Аз съм. Хари.
Беате тихичко изруга и натисна копчето.
— Не можех повече да лежа буден — обясни Хари, като влезе. — Става дума за Екзекутора.
Той се разположи на дивана, а Беате се изгуби в спалнята.
— Както казах, връзката ти с Валер не е моя работа… — извика той към отворената врата на спалнята.
— Сам го каза, не е твоя работа — потвърди тя. — Освен това е отстранен.
— Знам. Привикаха ме на разпит от Службата за разследване на полицаи, за да разкажа за моето занимание с Алф Гюнерю.
Върна се по бяла тениска и дънки и застана пред него. Хари я погледна.
— Под „отстранен“ имах предвид, че му бих шута — обясни тя.
— Така ли?
— Той е боклук. А че имаш право, не означава да казваш каквото си искаш на когото и да е.