— Заради контейнера — отговори Хари.
— Какво за него?
— Обадих се на службата, доставяща контейнери, и ги поразпитах. Във вторник го поръчал някой си Стайн Сьобста, живущ на улица „Индустри“. На следващия ден го доставили на уговореното място точно пред „7-Илевън“. В Осло има двама души с името Стайн Сьобста. И двамата отричат да са поръчвали такъв контейнер. Моята теория е, че крадецът го е поръчал, за да закрие изгледа през прозореца и камерата да не го заснеме анфас, докато пресича улицата на излизане от банката. Ако в деня, когато се е обадил за контейнера, е бил в „7-Илевън“ и е проучвал разположението, има вероятност да забележим човек, който оглежда камерата и надзърта през прозореца към банката, за да провери под какъв ъгъл хваща терена.
— Може, ако извадим късмет. Свидетелят ни пред „7-Илевън“ казва, че крадецът не бил свалил маската си, докато пресичал улицата. Защо в такъв случай да си създава главоболия с този контейнер?
— Не е изключено първоначално да е възнамерявал да си свали маската, докато пресича улицата — въздъхна Хари. — Знам ли! Само ми се струва, че зеленият контейнер е свързан с инцидента по някакъв начин. Стои там цяла седмица и освен случайни минувачи, изхвърляли отпадъци в него, никой друг не го е използвал.
— Добре — Беате взе видеозаписите и се изправи.
— Още нещо — спря я Хари. — Какво знаеш за Раскол Баксхет?
— За Раскол ли? — намръщи се Беате. — Беше легенда, докато се предаде. Ако се вярва на слуховете, имал е пръст в деветдесет процента от банковите обири в Осло. Предполагам, че е в състояние да изреди имената на всички, извършили обир през последните двадесет години.
— Значи Иваршон иска да го използва за това. В кой затвор е?
Беате посочи с палец над рамото си.
— Отделение „А“, точно над поляната.
— В „Бутсен“?
— Да. Но откакто е на топло, отказва да каже и дума на който и да било полицай.
— И защо Иваршон си мисли, че ще го накара да проговори?
— Най-после е открил какво ще накара Раскол да преговаря с него. В „Бутсен“ се говори, че Раскол за пръв път моли за нещо. Става дума за наскоро починала роднина.
— Така ли? — Хари се надяваше лицето му да не го издаде.
— Ще я погребат след два дена. Раскол е изпратил писмо на директора на затвора с молбата да му разрешат да присъства.
Беате си тръгна, а Хари остана още малко на масата. Обедната почивка свърши и столовата почти опустя. Беше от онези така наречени светли и уютни зали за хранене, поддържана от агенция „Държавни столови“, затова Хари предпочиташе да се храни навън. Но внезапно се сети, че точно тук танцува с Ракел на коледния купон. Именно тук узря решението му да я превземе. Или обратно. Все още си спомняше усещането за гъвкавия й гръб под дланта си.
Ракел.
След два дена ще погребат Ана; никой не се съмняваше, че сама си е посегнала. Единственият човек, присъствал там и в състояние да ги опровергае, беше самият Хари, но той не помнеше нищо. Защо в такъв случай просто не остави нещата така? Рискува да изгуби много, а няма да спечели нищо. Защо не забрави случая поне заради себе си и Ракел?
Хари опря лакти на масата и зарови лице в ръцете си.
А ако може да ги опровергае, би ли го направил?
Хората от съседната маса се обърнаха, като чуха скърцането от дръпнат стол. Видяха как полицаят с обръснатата глава, дългите крака и лошата слава бързо се отправи към изхода на столовата.
Четиринадесета глава
„Флакс“15
Двамата мъже притичаха под дъжда и при влизането им в тъмния тесен павилион се чу ядосаното подрънкване на звънчето над вратата. Магазинът за плодове и тютюневи изделия на Елмер беше един от последните от този вид: едната стена беше облепена със списания за мотори, лов, спорт и софтпорно, а на другата бяха наредени цигари и пури. Тезгяхът бе покрит с три купчини фишове за лотария, разпръснати сред запотени захаросани пръчици и сухи, сиви марципанови прасенца с коледни панделки от миналата година.
— За малко да се намокрите — отбеляза Елмер, слабичък, плешив, но мустакат мъж на около шестдесет години.
— Мамка му, бързо заваля — съгласи се Халвуршен и изтърси капките дъжд от раменете си.
— Типичната зима в Осло — добави продавачът. — Или суша, или пороен дъжд. Двадесет цигари „Кемъл“?
Хари кимна и извади портфейла си.
— И два лотарийни билета за младия полицай? — Елмер подаде билетите на Халвуршен, който се усмихна смутено и бързо ги мушна в джоба си.
— Може ли да запаля вътре, Елмер? — попита Хари и присви очи срещу проливния дъжд, неочаквано заплющял по безлюдния тротоар пред мръсния прозорец.
15
„Флакс“ е норвежка държавна лотария. Провежда се чрез лотарийни билети, които се продават по лавки или в павилиони. — Бел.прев.