— Гаджо?
— Човек, който не е от цигански произход. С датски моряк. Това е възможно най-лошото провинение. Срам и позор за цялото семейство.
— Аха — незапалената цигара подскачаше в устата на Хари при всяка изговорена дума: — Да разбирам ли, че добре сте се опознали с този Раскол?
Иваршон махна, все едно прогонваше несъществуващ дим от цигара.
— Направихме няколко срещи. Бих ги нарекъл преговори. Същинските разговори ще се проведат, след като спазим нашата част от сделката, тоест след като го оставим да присъства на цялото погребение.
— Значи досега не е казал нищо особено?
— Нищо от значение за разследването, но спазва добрия тон.
— Дотам, че, както виждам, полицаите помагат при пренасянето на роднините му до гроба?
— Свещеникът попита дали Ли или аз бихме могли да се включим, та да станат носачите четирима. Това не е проблем, така или иначе сме тук, за да го държим под око. И смятаме да продължаваме. Да го държим под око, искам да кажа.
Хари присви очи срещу яркото есенно слънце.
Иваршон се обърна към него:
— Ще бъда директен, Хуле. На никого няма да позволя да разговаря с Раскол, преди да приключим с него. На никого. Цели три години се опитвам да сключа споразумение с човека, който знае всичко. И сега успях. Никой няма да опропасти сделката ми. Разбираш ли ме?
— Я кажи, понеже и бездруго сме насаме, Иваршон — поде Хари и махна стръкче тютюн от езика си. — Да не би този случай изведнъж да се е превърнал в състезание между нас?
Иваршон обърна лице срещу слънцето и се засмя гърлено.
— Знаеш ли какво бих сторил на твое място? — попита той със затворени очи.
— Какво? — попита Хари, когато мълчанието стана непоносимо.
— Щях да дам костюма си на химическо. Изглеждаш все едно си лежал на бунище — докосна челото си с два пръста: — Приятен ден.
Хари остана сам на стъпалата с цигара в ръка, докато наблюдаваше как белият ковчег се носи наклонен над тротоара.
Халвуршен се въртеше на стола си, когато Хари влезе.
— Радвам се, че си тук. Имам добри новини. Ама че вони! — запуши си носа Халвуршен и продължи с глас на метеоролог по радиото: — Какво се е случило с костюма ти?
— Паднах в един контейнер. Какви са новините?
— Ъъъ… реших, че снимката е от ваканционно селце в Южна Норвегия. И изпратих писма на всички шефове на полицейски управления в района. Явно съм постъпил правилно, защото ми се обади един началник — плажът му е много добре познат. И знаеш ли?
— Какво?
— Не се намира в Южна Норвегия, а в Ларколен!
Халвуршен погледна Хари с ухилена физиономия и като не забеляза реакция, добави:
— В област Йостфол. До Мое.
— Знам къде е Ларколен, Халвуршен.
— Да, ама този полицай идва от…
— Случва се и норвежци от южната част на страната да отидат на почивка. Обади ли се в Ларколен?
Халвуршен забели примирено очи.
— Да, позвъних в къмпинга и на две места, където дават бунгала под наем. И в двете бакалии.
— И какво?
— Даде резултат — Халвуршен пак засия. — Пратих снимката по факса и собственикът на едната бакалия много добре знаеше коя е жената. Притежавали една от най-тузарските вили в района, понякога им доставял стоки.
— И дамата се казва?
— Вигдис Албю.
— Албю?
— Да. В Норвегия само две жени имат такава фамилия. Едната е родена през 1909 година; другата е на четиридесет и три години и живее на „Бьорнетроке“ 12 в квартал Шлемдал заедно с Арне Албю. И — абракадабра — ето го телефонният й номер, шефе.
— Не ме наричай така — възпротиви се Хари и си намери мобилния.
Халвуршен изстена:
— Каква ти има? Кисел ли си?
— Да, но не затова ти направих забележка. Мьолер е шеф. Аз не съм. Ясно?
Халвуршен понечи да отговори, но Хари му направи знак да замълчи:
— Госпожа Албю ли е на телефона?
Къщата на Албю беше построена с много пари, за много време, на много място. И с много вкус. Според Хари: много лош вкус. Очевидно архитектът, ако изобщо имаше такъв, се бе опитал да съчетае традиционната норвежка къща с южняшки тип плантация и блудкава розова виличка в предградията на Дъкбург17. Хари усети как краката му потъват в чакъла по рампата за автомобили, която го отведе покрай добре поддържана градина с декоративни храсти и малко бронзово еленче, което пие от шадраван. На ветропоказателя над двойния гараж бе закрепена медна табелка със синьо знаме и жълт триъгълник.
17
Дъкбург — измислен град, където живеят Доналд Дък, Мики Маус, чичо Скрудж и т.н. — Бел.прев.