Хари кимна.
— Интересно, защо е решил да го направи на няколкостотин метра от Главното полицейско управление?
— Извадил е късмет: алармата в банката подлежала на ремонт.
— Не вярвам в късмета — възрази Хари.
— О? Предполагаш, че е разполагал с вътрешна информация чрез банков служител?
Хари вдигна рамене.
— Или от друг, който е в течение на ремонта.
— Само банката и извършителят на ремонта са запознати с такива неща. Е, и ние също.
— Но май не ти се говори за днешния обир, а, шефе?
— Така е — призна Мьолер и заобиколи внимателно една локва. — Началникът на полицията е разговарял с председателя. Тези обири го тревожат.
Спряха, за да направят път на жена, която влачеше три деца. Мъмреше ги с глас, изпълнен с изтощение и гняв, а те едва се мъкнеха след нея. Избегна погледа на Хари. По това време разрешаваха на затворниците в „Бутсен“ роднините им да идват на посещение.
— Иваршон е кадърен, в това никой не се съмнява. Екзекутора обаче, изглежда, е от по-друг калибър в сравнение с обикновените престъпници — разсъждаваше Мьолер. — Началникът на полицията се съмнява дали конвенционалните методи ще свършат работа тук.
— Така е. Но какво от това? Победа на чужд терен едва ли е кой знае какъв скандал.
— Победа…?
— Неразрешен случай. Вече се превърна в общоприет жаргон, шефе.
— На карта е заложено повече, отколкото си представяш, Хари. Журналистите ни преследват цял ден, пълна лудница. Наричат го новия Мартин Педершен. А на сайта на „Ве Ге“20 има информация, че го наричаме Екзекутора.
— Значи се повтаря вечната стара история — обобщи Хари и пресече на червено, колебливо следван от Мьолер. — Журналистите решават кой случай ни е приоритет.
— Е, все пак той уби човек.
— А разследването на убийства, за които не се пише, се отлагат.
— Не! — категорично отсече Мьолер. — Няма пак да подхващаме тази тема.
Хари вдигна рамене и се спъна в стелаж за вестници, преобърнат от вятъра. Един паднал на улицата вестник се разлистваше с бясно темпо.
— Какво искаш? — попита Хари.
— Началникът на полицията съвсем естествено е обсебен от мисълта за реномето на полицията. Хората забравят епизодични случаи на грабежи далеч преди да изгубят давност, никой не забелязва, че не сме хванали крадеца. Но в този случай всички погледи са насочени към нас. И колкото повече се говори за обири на банки, толкова повече се засилва хорското любопитство. Мартин Педершен беше най-обикновен човек; просто направи онова, за което мечтаят стотици хора: съвременен Джеси Джеймс, бягащ от закона. Такива случаи създават митове, хората издигат крадеца в култ, идентифицират се с него. И така се пръкват нови попълнения в бранша на обирджиите. Броят на обирите в цялата страна скочи до небето, докато вестниците пишеха за Мартин Педершен.
— Опасявате се от заразителния ефект. Разбираемо е. Но какво общо има това с мен?
— Иваршон е кадърен полицай, никой не се съмнява в способностите му — повтори той. — Спазва правилата и разпоредбите и никога не прекрачва границата на правомощията си. Но Екзекутора не е традиционен престъпник. Началникът на полицията не е доволен от постигнатите досега резултати. — Мьолер кимна към затвора. — Дочул е и за епизода с Раскол.
— Аха.
— Бях в кабинета му преди обяд и там споменаха името ти. Всъщност няколко пъти.
— Боже мили, трябва ли да се чувствам поласкан?
— Все пак си разследващ полицай, вече постигал резултати с неконвенционални методи.
Хари се усмихна накриво.
— Евфемизъм за пилот-камикадзе…
— Накратко, посланието е следното, Хари. Зарязваш всичко друго, с което се занимаваш, и ми казваш, ако са ти нужни хора. Иваршон продължава да работи с екипа си, както досега, но ние разчитаме на теб. И още нещо… — Мьолер стоеше плътно до Хари. — Не ти налагаме никакви ограничения. Склонни сме да направим компромис с правилата. А ти се задължаваш да не излизаш извън рамките на полицията, разбира се.
— Аха. Май разбирам. А ако е невъзможно?
— Ще те подкрепяме с всички сили. Но, естествено, всичко си има граници.
Елмер се обърна, когато звънчетата на вратата издрънкаха, и кимна към малкото радио, пред което стоеше:
— А пък аз си мислех, че „Кандахар“ и „кантахар“ са едно и също нещо. Двадесет цигари „Кемъл“?
Хари кимна утвърдително. Елмер намали звука и гласът на репортера се смеси с шума от колите, пращенето на платнените навеси и шумоленето на сухите листа по асфалта.
— А за колегата ти? — Елмер погледна към вратата, където стоеше Мьолер.