— Ти ще се отървеш, ще отида сам.
— И какво мислиш, че ще постигнеш? Ако стане ясно, че сме нахълтали във вилата му без заповед за обиск, в тази страна няма да се намери съдия, който да не откаже да вземе под внимание незаконно придобитото доказателство.
— Точно затова.
— Точно… Извини ме, Хари, но започвам да се изморявам от тези загадки.
— Понеже не разполагаме с доказателство, което да ни послужи в съда, се налага да предизвикаме появата на такова.
— В такъв случай по-добре да го заведем в една от стаите за разпит, да му посочим креслото, да му сервираме от нашето еспресо и да пуснем диктофона.
— Не. Не ни трябват купища лъжи, записани на лента, щом не можем да използваме наличната информация, за да докажем, че той лъже. Нужен ни е съюзник. Някой, който да го разобличи, подтикнат от нас.
— И този човек е?
— Вигдис Албю.
— Аха. И как…
— Ако Арне Албю й е изневерил, вероятността Вигдис да настоява случаят да се изясни до най-малката подробност е голяма. А има и друга голяма вероятност: тя да разполага с нужните ни сведения. Пък и ние знаем някои неща, които биха й помогнали да открие още информация.
Халвуршен наведе огледалото, за да не го заслепяват фаровете на автовлака, който сега неотлъчно им дишаше във врата.
— Убеден ли си, че идеята е добра, Хари?
— Не. Знаеш ли какво е анаграма?
— Нямам представа.
— Игра на букви. Например думи, които се четат еднакво и в двете посоки. Виж в страничното огледало автовлака. АМОРОМА. Ще видиш една и съща дума, независимо откъде я четеш.
Халвуршен понечи да каже нещо, но се отказа и само изморено поклати глава.
— Закарай ме до „Скрьодер“ — помоли Хари.
От масите се разнасяше миризма на пот, на тютюнев дим и подгизнали от дъжда дрехи, а във въздуха се носеха поръчки за бира.
Беате Льон, незабележима, да речем, колкото зебра в конюшня, седеше на същата маса като Ауне миналия път.
— Отдавна ли ме чакаш? — попита Хари.
— А, не — излъга тя.
Пред нея стоеше недокосната чаша с вече изветряла бира. Беате проследи погледа му и послушно вдигна халбата.
— Тук не е задължително да пиеш — осведоми я Хари и размени поглед с Мая. — Само така изглежда.
— Всъщност не е чак толкова лоша на вкус — Беате едва потопи устни в бирата. — Баща ми казваше, че няма доверие на хора, които не пият бира.
Сервираха на Хари — кана кафе и порцеланова чаша. Беате се изчерви до корените на косата.
— Преди пиех бира — обясни Хари. — Но се наложи да спра.
Беате заби поглед в покривката.
— Това е и единственият порок, от който се отървах — добави Хари. — Иначе пуша, лъжа и съм отмъстителен. — Вдигна чашата като за наздравица. — А ти от какво страдаш, Льон? Освен че си видеонаркоман и помниш всички лица, които някога си виждала?
— Не страдам от много неща — и тя вдигна халбата с бира. — Освен от Сетерска треперушка23.
— Сериозно ли е?
— Доста. Всъщност се нарича болест на Хънтингтън. Предава се по наследство и е била обичайно явление в Сетерската долина.
— Защо точно там?
— Ами… Сетерската долина е тясна, оградена от високи планини. И е отдалечена от съседни населени места.
— Ясно.
— И двамата ми родители са родени в Сетерската долина. В началото мама отказала да се омъжи за татко, понеже според нея неговата леля била болна от Сетерска треперушка. Случвало се ръката й да се отплесне нанякъде и хората я избягвали.
— А сега и ти имаш това заболяване?
Беате се усмихна.
— Като бях малка, баща ми се шегуваше с мама, защото, когато с татко се боксирахме, бях много бърза и му нанасях светкавични удари; смяташе, че е заради Сетерската треперушка. Беше ми забавно, дори си мечтаех да съм наследила болестта. Но един ден от мама научих, че от болестта на Хънтигнтън хората умират — тя повъртя чашата в ръце.
— Същото лято научих и какво е смъртта.
Хари кимна за поздрав на ветеран от съседната маса, но онзи не му отговори. Той се прокашля:
— А страдаш ли от отмъстителност?
Тя вдигна очи към него.
— Какво искаш да кажеш?
Хари вдигна рамене:
— Ами огледай се. Човечеството не може да функционира без нея. Отмъщение и възмездие, това е движещата сила както за малчугана, когото тормозят в училище, а после става мултимилионер, така и за крадеца на банки, който смята, че обществото е несправедливо към него. Погледни нас. Изпълнено с омраза отмъщение на хора, маскирано като безпристрастно, рационално възмездие — нали в това се състои работата ни.
23
Сетерска треперушка — така наричат в Норвегия болестта на Хънтингтън. Името идва от Сетерската долина — там имало много случаи на тази генетично предавана болест на централната нервна система, състояща се в неконтролируем тремор и загуба на координация на крайниците. — Бел.прев.