Хари не беше от тези хора.
Отдавна не бе идвал в „Маликс“, но като се огледа, установи, че всичко си е постарому. Йойстайн седеше заедно с другарите си, сред които и една жена, на маса за пушачи. На фона на шумна завеса от старомодни попхитове, „Евроспорт“ и съскащо олио, те водеха приятни разговори за печалбите от тотото, за случая „Ордерюд“26 и за моралното падение на приятел, който не присъстваше.
— Не може да бъде! Здрасти, Хари! — Дрезгавият глас на Йойстайн разкъса шумната завеса. Той отметна назад дългите си сплъстени коси, избърса ръка в бедрото си и я протегна към Хари.
— Това е ченгето, за което съм ви разказвал, хора. Дето застреля оня в Австралия. Уцели го точно в главата, нали?
— Браво — обади се един от гостите, но Хари не видя лицето му, защото седеше наведен напред и дългата му коса висеше като завеса пред чашата с бира. — Боклуците трябва да се разчистват.
Хари посочи една свободна маса. Йойстайн кимна, изгаси цигарата, пъхна кутията с тютюн „Петерьое“ в джоба на дънковата си риза и се постара да занесе току-що налятата халба бира до масата, без да я разлее.
— Отдавна не сме се виждали — Йойстайн започна да си свива нова цигара. — Същото стана и с другите момчета. Не се срещаме. Всичките се изнесоха, ожениха се и им се народиха деца — засмя се той тежко, с горчивина. — Все пак всички станаха работари. Кой би предположил!
— Аха.
— Ходиш ли чат-пат до Опсал, а? Нали баща ти още живее в къщата?
— Ходя, но рядко. От време на време си говорим по телефона.
— А сестра ти? По-добре ли е?
— Йойстайн, никой не се е излекувал от синдрома на Даун — усмихна се Хари. — Но тя се справя доста добре. Живее в самостоятелен апартамент в „Согн“. Има си приятел.
— Боже. Има повече от мен.
— Как върви работата?
— Горе-долу. Смених шефа. Сега карам за друг, предния мислеше, че мириша. Проклет глупак.
— Все още ли не искаш да се върнеш към компютрите?
— Не, да не си луд! — разтресе се от вътрешен смях Йойстайн, докато внимателно навлажняваше хартията с език. — Милион годишна заплата, тих офис, разбира се, че си го мисля. Но вече съм изтървал влака, Хари. В компютърния бранш времето за рокендрол герои като мен отдавна отмина.
— Говорих с един, дето работи в „Де ен Бе“, занимава се със защита на данните. Там все още те смятат за пионер в разбиването на кодове.
— Пионер значи „стар“, Хари. На никого не му е притрябвал пенсиониран хакер, изостанал десет години от развитието на технологиите, нали схващаш? А и целият този шум.
— Аха. Какво стана всъщност?
— Ами, какво да стане — с досада отвърна Йойстайн. — Нали ме познаваш. Веднъж хипи, хипи завинаги. Трябваха ми мангизи. Пробвах се да разбия код, а точно там не биваше да пипам. — Запали цигарата и напразно се огледа за пепелник. — Ами ти? Завинаги ли запуши бутилката?
— Опитвам се — протегна се към пепелника на съседната маса Хари. — Сега съм с една дама.
Разказа за Ракел, за Олег и за процеса в Москва. И за живота си. Не му беше нужно много време.
Йойстайн пък го осведоми за другите от компанията в Опсал. Сиген се преместил да живее на друго място с жена, която по думите на Йойстайн била твърде хубава за него. Кристиан се озовал в инвалидна количка, след като го блъснал мотор, но давали надежда.
— За какво? — попита Хари.
— Да може пак да чука — изгълта остатъка от бирата си Йойстайн.
Туре още учителствал, но се разделил със Силе.
— Шансовете му за нова връзка са лоши — обясни Йойстайн. — Напълня с трийсет кила. Затова жена му си обра крушите. Така си е! Туркиш я срещнал в града и тя му се оплакала, че не може да понася цялата тая сланина — остави халбата. — Но не за това ми се обади, нали?
— Не, имам нужда от помощ. Занимавам се с един случай.
— Залавяш злосторници? И си дошъл при мен? Боже мили — смехът на Йойстайн премина в кашлица.
— В случая съм замесен лично — изгледа го сериозно Хари. — Трудно е за обяснение, но трябва да намеря човек, който ми изпраща мейли на персоналния ми компютър вкъщи. Вероятно ги праща от сървър с анонимни абонати някъде в чужбина.
26
Случаят в имението на семейство Ордерюд е едно от най-разискваните убийства в Норвегия. През 1999 г. там е извършено зловещо тройно убийство, неразкрито и до днес. — Бел.прев.