Йойстайн кимна замислено.
— Загазил ли си?
— Може би. Защо ме питаш?
— Ами аз съм леко алкохолизиран шофьор на такси и нямам понятие от новостите в компютърната комуникация. Всичките ми познати са наясно, че на мен не може да се разчита за работа. Накратко — идваш при мен само защото съм ти старо другарче. Защото съм лоялен. Ще си трая, нали? — отпи голяма глътка от следващата чаша с бира. — Може да съм пийнал, ама не съм глупак, Хари — дръпна силно от цигарата си Йойстайн. — И така: кога започваме?
Шлемдал тънеше в нощен мрак. Вратата се отвори и на стъпалата се показаха мъж и жена. Сбогуваха се усмихнато с домакина и се спуснаха по рампата за коли, а чакълът хрущеше под лъскавите им черни обувки. Междувременно коментираха вечерята, домакините и гостите. Излязоха от портата към „Бьорнетроке“ и затова не забелязаха таксито, паркирано малко по-надолу по пътя Хари изгаси цигарата, пусна радиото и чу как по радиостанция „П4“ Елвис Костеяо започна да блее парчето Watching the detectives27. Беше забелязал странна закономерност: когато любимите му агресивни парчета остареят достатъчно, започваха да ги пускат по неагресивни радиостанции. Разбира се, беше наясно, че това означава едно-единствено нещо: и той е остарял. Вчера слуша Ник Кейв.
Съблазнителен нощен глас обяви началото на Another Day In Paradise28 и Хари изключи радиото. Свали стъклото на прозореца и се заслуша в приглушения пулс на баса, идващ от дома на Албю. Единствено този звук нарушаваше тишината. Парти за зрели хора; бизнеспартньори, съседи и бивши състуденти. Едва ли танцуваха птичия танц или си правеха рейвънпарти. Но пък пиеха джин с тоник, слушаха „АББА“ и „Ролинг стоунс“. Хора към края на тридесетте с висше образование. С други думи, малко по-късно се превръщат в детегледачки. Хари погледна часовника. Мислеше за новото писмо, което прочетоха с Йойстайн, като включиха компютъра:
Скучно ми е. Изплашен ли си, или си просто глупав?
Хари връчи компютъра си на Йойстайн и взе таксито му, амортизиран мерцедес от седемдесетте; клатушкаше се като стар матрак по неравния терен, когато тръгна сред еднофамилните къщи, но все пак си оставаше мечта за шофьора. Виждайки празнично облечени хора да излизат от дома на Албю, Хари реши да изчака. Нямаше причина да предизвиква скандал. А и не беше зле да пообмисли действията си, преди да направи някоя глупост. Опитваше се да разсъждава трезво, но това скучно ми е наруши равновесието му.
— Вече обмисли нещата — промърмори Хари на образа си в огледалото за обратно виждане. — Сега можеш да направиш някоя глупост.
Отвори Вигдис Албю. С помощта на магически трик, присъщ само на обиграни илюзионистки, който мъже като Хари никога не разбират как се постига, тя бе успяла да се разхубави. А всъщност той забеляза една-едничка промяна: вечерна рокля в тюркоазен цвят, напълно хармониращ с големите й сини очи, широко отворени от изненада.
— Простете за безпокойството, госпожо Албю. Бих искал да поговоря със съпруга ви.
— Имаме гости — отвърна тя. — Не може ли да почака до утре? — Усмихна се умолително, но Хари усети колко й се иска да му затръшне вратата под носа.
— Съжалявам — поклати глава той. — Съпругът ви ме излъга, че не познава Ана Бетсен. А мисля, че и вие — Хари се питаше защо избра да й говори така официално: дали заради вечерната рокля, или заради предстоящата конфронтация.
Устата на Вигдис Албю се разтвори в безгласно възклицание.
— Имам свидетел, който ги е видял заедно — добави Хари. — И знам откъде е снимката.
Тя премига два пъти.
— Защо… — заекна тя. — Защо…
— Защото са били любовници, госпожо Албю.
— Не, имах предвид защо ми го казвате? Кой ви дава това право?
Хари отвори уста и понечи да обясни, че според него тя има право да знае, тъй като ще излезе на бял свят някой ден и така нататък. Вместо това обаче остана загледан в нея. Защото тя знаеше причината, а досега той не беше наясно с нея. Хари преглътна с усилие.
— Какво право, скъпа?
Хари видя как Арне Албю слезе по стълбите. По челото му лъщеше пот, а папийонката на смокинга му висеше разхлабена върху ризата. От гостната се чуваше как Дейвид Бауи погрешно твърди, че This is not America29.
— Шшт, Арне, ще събудиш децата — прошепна Вигдис, без да снема умолителен поглед от Хари.
— А, няма да се събудят, дори да падне атомна бомба — изфъфли съпругът й.
28
Another Day In Paradise (англ.) — „Още един ден в рая“ — популярна песен на Стинг. — Бел.прев.