— А майката на Ана?
— След смъртта на Стефан заедно със сестра си и брат си замина за Румъния. Нямам адреса й. Едва ли се е омъжила повторно.
— Казал си на Иваршон, че семейството не дошло на погребението, защото Ана ги опозорила.
— Така ли съм казал? — Хари забеляза насмешката в кафявите очи на Раскол. — Ще ми повярваш ли, ако кажа, че съм излъгал?
— Да.
— Но не го излъгах. Семейството отлъчи Ана. Тя не съществуваше за баща си; той забрани на всички да споменават името й. Искаше да предотврати махриме. Разбираш ли?
— По-скоро не.
Влязоха в Управлението и застанаха пред асансьора. Раскол измърмори нещо под нос и попита високо:
— Защо ми се доверяваш, Спиуни?
— Имам ли избор?
— Човек винаги има избор.
— По-интересно е защо ти ми се доверяваш. Само защото ключът, който ти дадох, съвпада с ключа от апартамента на Ана, не значи, че съм го намерил у убиеца.
Раскол поклати глава.
— Не си ме разбрал правилно. Аз не се доверявам на никого. Разчитам само на собствения си инстинкт. А той ми подсказва, че не си глупак. Всички живеят заради нещо, което може да им бъде отнето. И ти не правиш изключение. Съвсем просто е.
Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и те се качиха.
Хари наблюдаваше Раскол, докато затворникът гледаше видеозаписа от обира. Раскол седеше изправен, с притиснати една о друга длани, а по лицето му не потрепваше и мускул дори когато деформираният звук от изстрела изпълни House of Pain.
— Искаш ли да го видиш още веднъж? — попита Хари, когато на екрана се появиха последните кадри на Екзекутора, изчезващ по улица „Индустри“.
— Няма нужда — отговори Раскол.
— Е? — Хари се опита да не звучи твърде превъзбудено.
— Има ли други записи?
Хари предусети, че новините са лоши.
— Ами… имам видео от „7-Илевън“ срещу банката, където е дебнел преди обира.
— Пусни го.
След второто повторение на екрана затанцуваха снежинки и Хари попита:
— Е?
— Разбирам, че е извършил и други обири, но дори и да ги гледаме на запис, ще бъде изгубено време — Раскол си погледна часовника.
— Нали каза, че само време имаш в излишък.
— Очевидно съм те излъгал — отвърна той, стана и протегна ръка. — Тревожа се единствено за времето си. Закопчай ме пак, Спиуни.
Хари изруга на ум. Закопча белезниците на Раскол и двамата се придвижиха странично между масата и стената към вратата. Хари хвана дръжката на вратата.
— Повечето крадци на банки са просто устроени — подхвърли Раскол. — Затова и стават такива.
Хари се спря.
— Един от най-известните обирджии е американецът Уили Сътън — продължи Раскол. — Както е известно, заловили са го. В съда съдията го попитал защо ограбва банки. Сътън отговорил: „Because that’s where the money is.“31 Тази реплика се е превърнала в обичаен израз в американската ежедневна реч и показва колко директно и с каква гениална простота могат да се кажат нещата. За мен той е само един идиот, който е бил заловен. Добрите крадци на банки нито са прочути, нито ги цитират. Никога не чуваш за тях. Защото не са ги хванали. Защото не са директни, не са просто устроени. Вие търсите точно такъв.
Хари почака.
— Грете — заключи Раскол.
— Грете? — Очите на Беате щяха да изскочат от орбитите. — Грете? — Сънната артерия на врата й изпъкна. — Грете има алиби! Трун Грете е ревизор, има разстроени нерви, но не е банков обирджия! Трун Грете е… е…
— Невинен — допълни Хари. — Знам. — Затвори вратата на кабинета й зад себе си и се отпусна на стола пред бюрото. — Не става дума за Трун Грете.
Устата на Беате се затвори и се чу ясно щракване.
— Чувала ли си за Лев Грете? — попита Хари. — Раскол каза, че първите тридесет секунди му били достатъчни, но искал да изгледа целия запис, за да се увери напълно. Защото от няколко години никой не е виждал Лев Грете. Според последния слух, стигнал до Раскол, живеел в чужбина.
— Лев Грете — повтори Беате и се отнесе нанякъде. — Беше същински приказен герой, помня как татко разказваше за него. Чела съм протоколи от обири, в които е заподозрян за участие, когато е бил само на шестнадесет години. Превърна се в легенда, защото полицията така и не го залови. После изчезна завинаги и сега разполагаме само с отпечатъците му — погледна Хари. — Как е възможно да съм толкова глупава! Същото телосложение. Сходни черти на лицето. Та това е братът на Трун Грете, нали?