С влизането в апартамента включи телевизора, за да изгледа новините по националната телевизия. Нови истории за подвизите на американските пожарникари. Изключи го. От улицата мъж — вероятно пиян — викаше женско име. Хари затърси из джобовете си листчето с новия номер на Ракел и установи, че все още носи ключодържателя с инициалите АА в себе си. Остави го най-навътре в чекмеджето на масичката с телефона и набра номера. Никой не вдигна. Затова когато телефонът звънна, беше сигурен, че е тя. Но вместо нея по пращящата линия чу гласа на Йойстайн.
— Мамка му, как карат тия хора!
— Няма нужда да викаш, Йойстайн.
— Ама те се опитват да избият всичко, що се изпречи на пътя! Взех такси от Шарм аш-Шейх. Мислех си: какво готино пътуване — напряко през пустинята, малко автомобили, прав път. Страшно се минах. Кълна ти се, цяло чудо е, че съм жив. И е толкова горещо! Чувал ли си за тукашните тревни скачачи — пустинните щурци? Вдигат най-високия шум на света. Що се отнася до височината на тона, де. Ужасно е, направо ти се врязва в мозъка. А водата тук е заразена. Заразена! Невидима, с тънък зелен слой. Поддържа температура, близка до телесната, изобщо не я усещаш. Вчера излязох от морето и се питах дали изобщо съм влизал.
— Зарежи температурата на водата, Йойстайн. Откри ли сървъра?
— И да, и не.
— Какво значи?
Хари не получи отговор. Разговорът му с Йойстайн явно бе прекъснат от спор и Хари дочу отделни думи като „the boss“ и „the money“32.
— Хари? Извинявай, момчетата тук са малко параноични. Както и аз. Ама че жега! Но май намерих правилния сървър. Има, разбира се, опасност момчетата да се пробват да ме прецакат, но утре ще видя вършачката и самия шеф. Три минути на клавиатурата и ще разбера кой е истинският. Останалото е въпрос на цена. Надявам се, де. Ще ти звънна утре. Трябва да видиш ножовете, дето ги носят тия бедуини…
Смехът на Йойстайн звучеше глухо.
Преди да изгаси осветлението в хола, Хари разтвори енциклопедия. Мъглявината Конска глава представлявала черна мъгла, за която не се знаело много, както и за Орион, освен, че се смятало за най-красивото съзвездие. Но пишеше, че Орион било и име на гръцко митично същество, титан и голям ловец. Еос го съблазнила, а Артемида го убила в яростта си. Хари си легна с усещането, че някой мисли за него.
На следващия ден отвори очи, а в главата му бушуваха кадри и проблясъци, които помнеше откъслечно. Сякаш някой бе обискирал мозъка му, и съдържанието му, до снощи подредено в чекмеджета и шкафове, сега бе разпръснато. Сигурно бе сънувал нещо. Телефонът в коридора звънеше. Хари се насили да стане. Пак се обаждаше Йойстайн. Бил в офис в Ал-Тор.
— Имаме проблем — съобщи той.
Двадесет и четвърта глава
Сан Пауло
По устните на Раскол разцъфна миловидна усмивка, но Хари се затрудни да определи дали той наистина се усмихва благо.
— Значи твой приятел търси в Египет телефонен номер — Хари не успя да прецени дали Раскол го казва с ехиден тон, или просто констатира фактите.
— В Ал-Тор — потвърди Хари и поглади с длан ръкохватката на стола. Чувстваше се крайно неудобно не само защото пак седеше в златистата стая за посещения, но и заради целта на срещата. Претегли всички възможности. Да изтегли потребителски заем. Да посвети Бярне Мьолер в случая. Да продаде форда си на сервиза, където го обслужваха. Избра обаче единствената реалистична перспектива, единственото логично решение. Което си беше чиста проба лудост.
— Но телефонният номер не е просто номер — уточни Хари. — Ще ни отведе до абоната, който ми изпраща писма. Писма, които доказват, че познава в детайли кончината на Ана. Няма как да разполага с такива сведения, ако не е бил при нея малко преди смъртта й.
— И твоят приятел твърди, че собствениците на сървъра искат шестдесет хиляди египетски кинти. А това са…?
— Около сто и двадесет хиляди норвежки крони.
— Които си мислиш, че трябва да ти дам?
— Нищо не мисля, само ти казвам каква е ситуацията. Те искат пари, а аз нямам толкова.
Раскол прокара пръст по горната си устна.
— И защо това да е мой проблем, Хари? Имахме сделка и аз спазих моята част.
— И аз ще спазя моята, но без парите ще отнеме повече време.