Раскол поклати глава, махна и измърмори нещо, което според Хари беше на ромски. По телефона Йойстайн звучеше отчаян. Нямало съмнение, че е открил истинския сървър. Но очаквал да се натъкне на ръждясала антика, която стои под дъжда, кашля и едва работи, а търговец на коне с тюрбан иска три камили и кутия американски цигари, за да му даде списъка с абонатите. Вместо това се озовал в офис с климатик, където млад костюмиран египтянин зад бюрото го погледнал през очила със сребърни рамки и го уведомил, че цената е „non-negotiable“33, плащането се осъществява в брой, за да не може да се проследи из банковите системи, и офертата е в сила три дена.
— Обмислил си, предполагам, възможните последствия, ако разберат, че си взел пари от мен за решаването на служебен въпрос?
— Не съм тук по служба — уточни Хари.
Раскол поглади ушите си с длани.
— Сун Дзъ казва, че ако не контролираш събитията, те ще те контролират. Ти изпускаш контрола над положението, Спиуни. Значи си допуснал гаф. Не се доверявам на такива хора. Имам друго предложение. Да направим нещата прости и за двете страни. Ти ми казваш името на този мъж, а аз уреждам останалото.
— Не! — Хари стовари дланта си върху масата. — Твоите горили няма да го пречукат като куче. Мястото му е зад решетките.
— Изненадваш ме, Спиуни. Ако съм те разбрал правилно, ти вече доста си я загазил. Защо не позволиш на справедливостта да възтържествува по възможно най-безобидния начин?
— Не искам да има вендета. Така се бяхме разбрали.
Раскол се усмихна.
— Костелив орех си ти, Хуле. Това ми харесва. И уважавам уговорките. Но като си започнал да правиш гафове, откъде да съм сигурен, че ще хванеш правилния човек?
— Нали се увери, че намерения във вилата му ключ съвпада с ключа на Ана.
— И сега пак идваш при мен за помощ. Трябва да ми кажеш още нещо.
Хари едва успя да преглътне.
— Когато открихме Ана, в обувката й имаше снимка.
— Продължавай.
— Сигурно е успяла да я мушне там, преди убиецът да я застреля. На снимката е семейството на убиеца.
— Това ли е всичко?
— Да.
Раскол поклати глава. Погледна Хари и пак поклати глава.
— Не знам кой е по-голям глупак. Ти, който оставяш приятеля ти да те лъже. Приятелят ти, който се надява да се покрие, след като открадне пари от мен — въздъхна той, — или аз, който ви давам парите.
Хари предполагаше, че ще изпита радост или облекчение. Вместо това само усети как възелът в стомаха му се стегна.
— Какво искаш да знаеш?
— Името на приятеля ти и от коя банка в Египет иска да изтегли парите.
— След час ще го имаш — Хари се изправи.
Раскол потърка китките си, сякаш току-що са му свалили белезниците.
— Дано да не си въобразяваш, че ме разбираш, Спиуни.
Каза го тихо и без да вдига очи.
Хари се сепна.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз съм циганин. Моят свят е парадоксален. Знаеш ли как е Господ на ромски?
— Не.
— Девел. Странно, а? Като си продаваш душата, хубаво е да знаеш на кого я продаваш, Спиуни.
Халвуршен изрази мнение, че Хари изглежда скапан.
— Дефинирай „скапан“ — Хари се облегна на канцеларския стол. — Или недей, впрочем.
Когато Халвуршен попита как е минало, Хари го помоли да дефинира „минава“. Халвуршен въздъхна и излезе от кабинета, за да си опита късмета при Елмер.
Хари набра номера, който му даде Ракел, но отново се обади руският глас — вероятно му съобщаваше, че е извън обхват. После звънна на Бярне Мьолер и се опита да внуши на шефа си, че не е извън обхват. Мьолер не звучеше убеден.
— Искам резултати, Хари, а не да ми докладваш за какво си губиш времето.
Беате влезе с новината, че след десетократно гледане на видеозаписа вече не се съмнява: Екзекутора и Стине Грете се познават.
— Навярно последното, което й казва, е, че ще умре. Личи от погледа й. Едновременно упорит и изплашен. Както по филмите от войната, когато участници в съпротивата стоят пред екзекутиращия взвод и чакат да ги разстрелят.
Мълчание.
— Ехо? — Тя размаха ръка пред лицето му. — Скапан ли си?
Той позвъни по телефона на Ауне.
— Обажда се Хари. Как реагират хората, като ги екзекутират?
Ауне хлъцна.
— Концентрират се — отвърна той. — Върху времето.
— Изпитват ли страх? Паникьосват ли се?
— Зависи. За каква екзекуция става дума?
— Публична. В банков клон.
— Ясно. Нека ти се обадя след десет минути.
Хари гледаше часовника, докато чакаше. Отне сто и двадесет секунди.