— Д’Ажуда — Раскол се усмихна широко, — там имам разни познати.
Арабинът погледна Беате, а тя поклати отрицателно глава и сложи чашата с кафе пред Хари. Течността имаше силно горчив вкус.
— Мохамед — обади се Хари и видя как мъжът зад плота се вцепени. — You are Muhammed, right?37
— Who’s asking?38 — преглътна арабинът.
— A friend.39 — Хари мушна дясната си ръка под сакото и забеляза как по тъмното лице се изписа паника. — Малкият брат на Лев се опитва да го открие. — Хари извади една от снимките, които Беате успя да вземе от Трун и я сложи върху барплота.
Мохамед затвори очи за миг, а устните му се раздвижиха в безгласна благодарствена молитва.
На снимката имаше две момчета. По-големият носеше червено шушляково яке. Смееше се, прегърнал приятелски брат си, който се усмихваше смутено към фотоапарата.
— Не знам дали Лев ви е споменавал за брат си — подхвана Хари. — Името му е Трун.
Мохамед вдигна снимката и я разгледа внимателно.
— Хм — отрони той и се почеса по брадичката. — Никога не съм виждал тези хора. Не съм и чувал тук, в Д’Ажуда, да живее човек на име Лев. А познавам почти всички.
Върна снимката на Хари, той я прибра обратно във вътрешния си джоб и изпи останалото в чашата кафе.
— Отиваме да си намерим къде да пренощуваме, Мохамед. После ще се върнем. Помислете си през това време.
Мохамед поклати глава, дръпна двадесетдоларовата банкнота, която Хари мушна под чашата си, и му я подаде.
— Не взимам едри пари.
Хари повдигна рамене.
— И въпреки това ще дойдем пак, Мохамед.
В малкия хотел „Витория“ двамата получиха безпроблемно по една голяма стая, тъй като туристическият сезон бе отминал. Дадоха на Хари ключ с номер 69, независимо че двуетажният хотел разполагаше с не повече от двадесетина стаи. Предположи, че са го удостоили с младоженския апартамент: в нощното шкафче до постланото с червена покривка сърцевидно легло намери два презерватива и поздрав от хотела. Огледало покриваше цялата врата на банята и в него можеше да се огледаш от леглото. В твърде големия и дълбок гардероб, единствената мебел в стаята освен леглото, висяха закачени два захабени къси хавлиени халата с ориенталски символи на гърба.
Рецепционистката само се усмихна и поклати глава, когато й показаха снимки на Лев Грете. Същото се случи и в ресторанта до хотела, и в интернеткафенето нагоре по необичайно тихата главна улица. Според традицията тя водеше от църквата до гробището, но имаше ново име: „Бродуей“. В малката бакалия с надпис над вратата „СУПЕРМАРКЕТ“, където продаваха вода и коледна украса, най-накрая намериха жена зад касовия апарат. Тя отговаряше с „йес“ на всичките им въпроси и ги гледаше с безизразен поглед, докато се отказаха и си тръгнаха. На път към хотела видяха само един човек — млад полицай. Стоеше облегнат на джипа си със скръстени ръце и кобур, провиснал ниско на хълбока му, и, прозявайки се, ги проследи с поглед.
В ауата на Мохамед слабичко момче им обясни, че шефът му неочаквано решил да си вземе свободен ден и да се поразходи. Беате попита кога ще се върне, но момчето само поклати глава с недоумение, посочи слънцето и каза: Транкосо.
В хотела рецепционистката им обясни, че тринадесеткилометровият маршрут по белия, грижливо запазен плаж до Транкосо е най-голямата забележителност на Д’Ажуда. И единствената, ако не се сметне католическата църква до пазара.
— Мм. Защо тук има толкова малко хора, сеньора? — попита Хари.
Тя се усмихна и посочи към океана.
И ето че тръгнаха по горещия пясък, ширнал се в двете посоки, докъдето очите им виждаха в маранята. Плажуващи излагаха телата си на показ; търговци крачеха по подвижния пясък, огънали гръб под тежестта на хладилни чанти и чували с плодове; бармани се усмихваха от временно построените барове, където тонколоните се тресяха в ритъма на самба под сламени покриви; мяркаха се сърфисти в жълтите костюми на националния си отбор и устни, боядисани в бяло с цинков оксид. И двама души вървяха на юг с обувки в ръце. Тя по шорти, къса блузка и със сламена шапка, нахлупена още в хотела; той все още в намачкания си ленен костюм, гологлав.
— Тя тринадесет километра ли каза? — попита Хари и издуха капката пот, увиснала на носа му.