Потвърждението пристигна в същия миг.
Рогер подскочи от уплаха, чувайки неочаквания звук от течаща вода от банята. Мъжът бил в клозета! Рогер хвана здраво пистолета с две ръце и го насочи с изпънати напред ръце към вратата на банята. Изминаха пет секунди. Осем. Рогер не можеше повече да сдържа дъха си. Какво, по дяволите, чака този тъпак? Нали вече пусна водата? Дванадесет секунди. Дали пък не е чул нещо? Или се опитва да избяга? Рогер се сети за малкия прозорец високо на стената. Проклятие! Това беше шансът му, не може да позволи на този тип да се измъкне. Рогер се прокрадна покрай гардероба, където стоеше халатът — колко хубава беше Петра в него — застана пред вратата на банята и сложи ръка на топката. Пое си дъх. Понечи да завърти дръжката, но усети лек полъх във въздуха. Не като от вентилатор или от отворен прозорец. Беше нещо друго.
— Freeze!40 — обади се глас зад него.
Рогер така и направи, след като вдигна глава и погледна в огледалото на вратата към банята. Замръзна на място, а зъбите му изскърцаха. Вратите на гардероба се разтвориха и вътре, между белите халати му се мерна внушителна фигура. Но не това беше причината за внезапните студени тръпки, които побиха Рогер. Психологическият ефект от откритието, че някой е насочил срещу теб огнестрелно оръжие, много по-голямо от твоето, не се смекчава от познанията ти за оръжията. Точно обратното, защото знаеш колко по-лесно едрокалибрените куршуми разрушават човешкото тяло. А „Таурус ПТ92С“ на Рогер представляваше прашка в сравнение с дебелото черно чудовище, което той зърна на лунната светлина зад себе си. Чу се скърцане. Рогер вдигна очи. Проблесна нещо, наподобяващо въдица, опънато от процепа на вратата на банята до гардероба.
— Guten Abend41 — прошепна Рогер.
Съдбата реши шест години по-късно Рогер да види как в Патая някой му маха да се приближи към бара. Откри, че зад огромната брада се крие Фред. Поради първоначалната изненада не успя да реагира, когато старият му другар дръпна назад стола до него.
Фред поръча питиета и се похвали, че вече не работи в Северно море. Възползвал се от възможността да се пенсионира по болест. Рогер седна колебливо и без да навлиза в подробности спомена, че през последните шест години се занимавал с куриерска дейност от и до Шанг Рай. Едва след няколко чашки Фред се прокашля и попита какво всъщност се е случило вечерта, когато Рогер внезапно изчезнал от Д’Ажуда.
Рогер погледна в чашата си, пое си дъх и отговори, че нямал избор. Мнимият немец го надхитрил и едва не го ликвидирал на място. В последния момент Рогер успял да го придума да сключат сделка. Онзи дава на Рогер тридесет минути преднина да се омете от Д’Ажуда, а Рогер казва къде се крие Лев Грете.
— Какъв пистолет каза, че имал този тип? — попита Фред.
— Не успях да видя в тъмнината. Със сигурност не беше известна марка. Но ти се кълна, че можеше да ми отнесе главата чак до бара на Фредо — Рогер пак хвърли поглед към входната врата.
— Между другото, намерих си някаква колибка тука — съобщи Фред. — Имаш ли къде да отседнеш?
Рогер го погледна така, все едно досега не се бе замислял по въпроса. Почеса продължително четинестата си брада и отговори:
— Всъщност не.
Двадесет и седма глава
Едвард Григ
Къщата на Лев се намираше в края на задънена уличка, отделена от съседните сгради. Досущ приличаше на тях: обикновена варосана постройка. Отличаваха я само стъклата на прозорците. Самотен уличен фенер насочваше конусовиден светъл лъч към внушително разнообразна фауна от насекоми, воюващи за място, докато в мрака се стрелкаха пируващи прилепи.
— Май в къщата няма никого — прошепна Беате.
— Може просто са пести електричеството — предположи Хари.
Спряха пред ниска ръждясала порта.
— Как ще действаме? — попита Беате. — Ще се качим и ще почукаме ли?
— Не. Включи си телефона. Ще чакаш тук. Като ме видиш да застана под онзи прозореца, звъниш на този номер — подаде й листче, откъснато от бележника му.
— Защо?
— Ако чуя вътре да звъни мобилен телефон, значи вероятно Лев си е у дома.