342. Срещата на мъртвите
Една кралица умряла и лежала върху прекрасно ложе в траурна зала с черни завеси. През нощта залата била ярко осветена със свещи, а в преддверието се намирала стражата: един капитан с четиридесет и девет мъже. Към полунощ той дочува край двореца бързо да преминава карета с шест впряга, след което тя спира и към него се приближава благородна и знатна жена в траурни одежди, която го моли за кратко да се отбие при мъртвата. Той й обяснява, че няма властта да разрешава, ала тя споменава добре известното си име и заявява, че като главна камериерка на починалата има правото да я види още веднъж, преди кралицата да бъде погребана. Той е неотстъпчив, но тя настоява толкова дълго, че той вече няма какво да й възрази и я въвежда вътре. След като затваря вратите на залата, той самият продължава да крачи напред-назад пред тях. След известно време се спира пред вратата, ослушва се, поглежда през ключалката и вижда, че мъртвата кралица се е изправила и говори нещо на жената, само че със затворени очи и без да дава никакъв друг признак на живот, освен дето устните й се движат. Той нарежда на войниците да надникнат един след друг и всеки вижда същото; накрая той отново се приближава и тогава мъртвата бавно поляга отново върху смъртното си ложе. Тутакси след това онази жена излиза и капитанът я отвежда навън; но когато я повдига, за да я качи в каретата, усеща, че ръката й е леденостудена. Каретата се понася също толкова бързо, както се е появила, и капитанът забелязва в далечината конете да изхвърлят искри от ноздрите си. На другата сутрин идва новината, че главната камериерка, която живеела в отдалечена на няколко часа път селска къща, е умряла в полунощ, и то точно в часа, в който била при мъртвата.
343. Предричащото птиченце
През 1624 година във въздуха се дочул вик: „Горко й, горко й на Померания!“ На 14 юли Барбара Зелентинс, жената на тъкача на ленени платове от Колбатц, отивала към Зелоу да купува риба. Когато се връщала към Колбатц, по една планинска пътека, дочула птичи крясъци и като се приближила, някакъв глас й извикал: „Слушай, слушай!“ На един дъб съзряла малко бяло птиченце, не по-голямо от лястовица, което се обърнало към нея с отчетливи и ясни думи: „Кажи на капитана да предаде на княза, че злото, което се кани да стори, трябва да обърне в добро, иначе то ще се стовари върху него самия; а също да му съобщи, че ще отговаря пред Бога и пред света!“
344. Вечният евреин на Матерхорн
Матерберг под Матерхорн е висок глетчер във Вализия, от който извира Виспер. Според хорските разкази там преди много години е имало прочут град, през който веднъж минал Скитникът евреин и казал: „Когато премина оттук за втори път, на мястото на къщите и улиците ще има дървета и камъни. А когато пътят ми ме доведе за трети път, ще има само сняг и лед.“ Та сега на това място наистина няма нищо друго освен сняг и лед.
345. Котлето с маслото
Под един хълм в долината на Веспер, недалеч от Алттеш, лежи погребано едно село с всичките си къщи, а причината за това нещастие, както разказват, е следната: Преди години някаква селянка стояла до огнището, а над огъня била окачила котле с масло, което се канела да топи; котлето било вече пълно до средата с разтопено масло. Тогава минал един мъж и я помолил да му даде малко от маслото да похапне. Жената обаче била коравосърдечна и казала: „Имам нужда от всичкото за себе си и не мога да подарявам нищо.“ Мъжът се обърнал и рекъл: „Ако ми беше дала само мъничко, щях да направя така, че котлето ти винаги да е пълно чак догоре и никога да не се изпразва.“ Този мъж бил самият Господ Бог. Оттогава селото било прокълнато и било засипано напълно от едно свлачище, така че от него не се вижда нищо освен повърхността на намиращия се на това място църковен олтар; сега отгоре му тече поточето, което преди това течало под него, и се извива сред скалистото ждрело.