350. Волове показват святото място
Край Матен, село недалеч от прохода към долината Фермел в Швейцария, има огромна разрушена каменна сграда, за която върви следното сказание: В стари времена общината искала да изгради църква на свети Стефан и било избрано мястото, на което днес стърчат стените. За ужас на всички обаче всяка нощ иззиданото през деня от работливите жители на долината рухвало. Тогава общината решила с молитва да поставят инструментите върху двойка впрегнати волове и там, където те се спрат, да построят църквата, понеже мястото им е посочил самият пръст Божи. Животните прегазили реката и спрели оттатък, където било съградена църквата „Свети Стефан“.
351. Нотбурга
В долината на Ин в Долен Тирол се намира дворецът Ротенбург, в който в стари времена на господарите прослужвала една благочестива слугиня на име Нотбурга. Тя била милостива и раздавала колкото може на бедните, а алчните й господари били недоволни, биели благочестивата девица и най-сетне я прогонили. Тя се установила при бедни селяни на близкия хълм Ебен; а Бог наказал злата госпожа от Ротенбург с ненадейна смърт. Мъжът осъзнал, че спрямо Нотбурга е извършена несправедливост, и я повикал отново от хълма Ебен в Ротенбург, където тя живяла благочестиво, докато не дошли ангелите и я отнесли на небето. Два вола превозили трупа й през Ин и въпреки че водите на тази река обичайно са буйни и диви, щом светицата се доближила, те стихнали и се усмирили. Тя била погребана в параклиса на свети Рупрехт.
За Некар се разказва друга история. В тази река и до днес стоят кулите и стените на старата крепост Хорнберг, в която някога живеел могъщ крал с красивата си и благочестива дъщеря Нотбурга. Тя обичала някакъв рицар и била сгодена за него; той обаче заминал в чужди земи и не се вирнал. Девойката оплаквала денем и нощем смъртта му и отпъждала всеки друг кандидат, ала баща й бил коравосърдечен и не обръщал внимание на тъгата й. Един ден той се обърнал към нея: „Приготви сватбените си накити, след три дена идва женихът, когото съм ти избрал.“ А Нотбурга рекла в сърцето си: По-скоро ще ида където ми видят очите, нежели да пристъпя верността си.
Следната нощ, когато изгрял месецът, тя повикала един верен слуга и му казала: „Отведи ме нагоре през гората до параклиса «Свети Михаил», където, скрита от моя баща, ще посветя целия си живот на служба Богу.“ Когато се изкачили на хълма, листите прошумолели, един снежнобял елен се появил и застанал тихо до Нотбурга. Тя го възседнала, хванала се за рогата му и била отнесена бързо нанякъде. Слугата видял как еленът преплувал с нея леко и уверено Некар и изчезнал на другия бряг.
На другата сутрин, като не намерил дъщеря си, кралят пратил да я дирят и проводил пратеници навсякъде, ала те се върнали, без да открият и най-малка следа; а верният слуга нямал намерение да я издаде. По пладне обаче белият елен се доближил до него в Хорнберг и когато онзи понечил да му подаде хляб, му показал с кимване на глава да го набучи на рогата му. След което побягнал и отнесъл хляба на Нотбурга в пустошта, а сетне идвал всеки ден и получавал храна за нея; мнозина виждали това, ала никой освен верния слуга не разбирал значението му.
Най-сетне кралят забелязал белия елен и принудил стареца да му разкрие тайната. На следния ден по пладне яхнал коня си и когато еленът отново дошъл и понесъл храната, препуснал след него, прекосил реката и стигнал до някаква скална пещера, в която животното се вмъкнало. Кралят слязъл от коня си и влязъл вътре, където намерил дъщеря си, коленичила със събрани за молитва ръце пред един кръст, а до нея си почивал белият елен. Тъй като отдавна не била докосвана от слънчев лъч, тя била смъртнобледа, така че той се уплашил от вида й. Тогава й рекъл: „Върни се с мен в Хорнберг.“ Тя обаче отвърнала: „Аз отдадох живота си Богу и нямам вече нищо общо с човеците.“ Колкото и да й говорил, тя не отстъпвала и не давала никакъв друг отговор. Тогава той се разгневил и поискал да я отведе насила, но тя се хванала за кръста и когато я дръпнал силно, ръката, за която я бил сграбчил, се откъснала от тялото й и останала в дланта му. Обзет от ужас, той хукнал навън и никога повече не се решил да доближи пещерата.