— Аз съм най-стар — казвал единият.
— Не си ти — викал другият. — Аз съм.
— Аз съм по-стар и от двама ви — казвал третият. — Я ми кажете, какво помните вие?
— Аз помня — рекъл единият, — че когато бях дете, падна сняг до пояс в ония места по равнините, където никога по-рано не било валяло.
— То е нищо — казал другият. — Аз помня, че на мое време се случи голяма суша: много хора измряха от глад.
А третият рекъл:
— Нали ви казах, че сте по-млади от мене? Аз помня, когато заровиха цар Соломоновото имане; тогава бях дете; царските хора докараха златото на триста мулета — и товарът беше толкова тежък, че едва го изнесоха тук, на тоя връх. Парите разделиха на три: единия куп заровиха хе там, под оня голям камък, другия — под дъба, а третия изсипаха там, в оная пещера, и го затрупаха отгоре с камъни и пръст. От умора мулетата измряха до едно — и ние ги изядохме.
— Е, то се разбра, че ти си бил наистина най-стар — казали орлите и отлетели.
На другата заран дошли при момъка царски хора и му рекли:
— Царят ни прати да те питаме намерил ли си това, за което те е пратил; ако не си — ще ти вземем главата.
— Намерих го — рекъл им той, — но няма с какво да го пренеса. Кажете на царя да прати триста мулета и шестстотин чувала; като ги доведат хората, ще им кажа къде са парите — да натоварят мулетата и да отнесат златото на царя.
Пратениците се върнали при царя и му казали какво им заръчал младежът. Царят тозчас наредил да пратят мулета, чували и хора. Отишли царските хора в планината. Момъкът им казал:
— Доведете най-напред сто мулета тук.
Довели му сто мулета.
— Махнете сега тоя камък.
Те се напънали, но камъкът бил тежък, не се и мърдал. Напънали се още веднъж, едва го помръднали. Разклатили го отсам-оттам, подигнали го с прътове и лостове и го обърнали. Под камъка се открил дълбок трап, пълен с жълтици. Товарили, товарили, натоварили стоте мулета. Сетне момъкът ги отвел под кръстатия дъб.
— Копайте тука — рекъл.
Те почнали да копаят. Копали цял ден и чак вечерта лъснало златото — толкова дълбоко били закопани парите. Почнали да гребат жълтиците, да пълнят чувалите и да товарят мулетата. И там натоварили сто мулета с жълтици. Най-сетне човекът ги отвел при пещерата.
— Разровете тук — рекъл им той.
Разровили. Почнали да копаят пръстта и да махат камъните. И там копали цял ден, докато се показали парите. Натоварили и тях, подкарали мулетата и отнесли жълтиците на царя. Като видял толкова много жълтици, царят заповядал — никой да не казва никому, че са намерени пари: който каже — ще му отрежа главата. Царят заключил парите и никой не посмял да обели зъб. Момъкът стоял в планината ден-два, па разбрал, че скъперникът цар не ще се сети за него да го награди, че му е открил такова голямо съкровище. Царят не само не му дал награда, не само не му поблагодарил, ами не му пратил дори и хляб да яде, но го оставил в планината да гладува. Момъкът се върнал в село и се надявал, че царят все ще си спомни за него и ще му прати поне една торба жълтици. Чакал, чакал, па като видял, че не ще го огрее, казал на баща си:
— Ние с тебе се карахме, бихме, а царят спечели. Триста мулета жълтици, а на мене дори една торба не даде. Я стани ти, та иди при него и му кажи да ти отмери една крина пари.
Отишъл бащата при царя и му рекъл:
— Добър ден, царю честити. Прати ме син ми да му отмериш една крина жълтици, от тия, които е намерил в планината.
— Син ли? — престорил се на учуден царят. — Чий син? Какъв син?
— Моят син, царю честити, когото щеше да бесиш. Оня, който намери цар Соломоновото имане.
— Имане ли? Я се махай оттука! Какво имане? Кой е намерил имане?
— Син ми го е намерил, царю честити. Триста мулета са пренесли жълтиците от планината до тук.
— Триста мулета зер! И ти едно, та триста и едно. Я си затваряй устата, че ще те пратя на бесилката!
Бащата се уплашил и си отишъл в село. Син му го посрещнал и запитал:
— Даде ли ти царят пари?
— Не само че не ми даде, ами искаше да ме прати и на бесилката.
— Тъй ли? Я иди ти още веднъж, та му поискай. Ако ти не даде и сега, аз ще ида в съседното царство; там живее цар, по-силен от нашия: нашият се бои от него, затова крие парите. Ти кажи на царя: „Син ми ме прати да му отмериш една крина жълтици. Ако му не отмериш, ще иде да се оплаче на съседния цар и да му каже, че си намерил голямото имане.“ Тъй му речи; като чуе тия думи, той ще ти даде пари, колкото искаш.