Жан-Люк се запромъква бавно обратно към Хедър докато врагът му продължаваше да се хвали.
— Допусна последната си грешка, Ешарп. Присъствах на откриването на всичките ти магазини, но ти остана скрит, като страхливеца, който си всъщност. Сега, най-накрая се появи. Последната ти поява.
Жан-Люк стигна до Хедър и вдигна пръст към устните си. Тя кимна с уплашен поглед.
— Не му позволявай да те види. Измъкни се през задната врата. Бягай! — прошепна той в ухото й.
Тя отвори уста, за да протестира, но той я спря, притискайки пръст към устните й.
— Върви. — Оформи с устни думата и я бутна нежно към противоположния край на пътеката.
— Излез от скривалището си, страхливецо — извика Луи. — Решен съм да те убия веднъж завинаги. Ще ми липсваш, когато вече те няма, за да те тормозя, но Касимир ми отправи щедро предложение, на което не можах да откажа.
Жан-Люк тръгна надолу по пътеката към центъра на стаята.
— Zut alors. Мислех, че си мъртъв, но няма значение, скоро ще бъдеш.
Беше по-добър фехтовач от Луи, но за съжаление, не бе въоръжен в момента. Затова изпрати телепатично съобщение.
— Мога да те чуя — присмя му се Луи. — Хленчиш пред приятелите си за помощ.
Жан-Люк излезе на открито.
— Сам водя собствените си битки. Кажи ми колко време ти отне да се възстановиш след последната ни среща. Ако не ме лъже паметта, вътрешностите ти изпадаха от стомаха ти.
С ръмжене Луи завъртя топката на бастуна си и захвърли дървената му обвивка на пода, освобождавайки тънка, смъртоносна шпага.
— Приятелите ти ще пристигнат твърде късно — предрече Луи и нападна.
Жан-Люк отскочи встрани, сграбчи най-близкия манекен и замахна с него, за да отклони първата атака.
Шпагата на Луи се вряза в пластмасата и обезглави мъжкия манекен.
— Ах, това ми навява сладки спомени от Якобинската диктатура5.
Завъртя се отново и този път разби торса на манекена. Жан-Люк остана да се отбранява само с крака на манекена. Поне през него преминаваше метален лост, а и Роби щеше да се появи всеки момент с истинска шпага.
Бързо се сниши и усети изсвистяването, когато рапирата на Луи проряза въздуха. Затича се надясно, използвайки крака на манекена като опора, за да се прехвърли през масата за кроене.
Луи замахна към краката му, но Жан-Люк отскочи и се приземи на пода от другата страна на масата. Когато противникът му заобиколи отдясно, за да го хване, той също се премести надясно. Можеше да накара Луи да потанцува малко, докато пристигне Роби с меча.
Жан-Люк вече беше направил един кръг около масата, когато забеляза движение зад мъжа. Застина. Хедър се промъкваше зад Луи, а в ръката си държеше само няколко колана. Какво си мислеше тя? Не посмя да й извика да спре. Това щеше да предупреди стареца за присъствието й и той като нищо щеше да я намушка с меча си. Merde. Намръщи се и се опита да й даде знак с глава да се разкара от там.
Тя го пренебрегна, очите й и бяха изцяло съсредоточени върху Луи.
Единственото, което Жан-Люк можеше да направи, бе да държи мъжа далеч от нея. Затича се към центъра на стаята и започна битка с крака на манекена. Парчета пластмаса се разхвърчаха във въздуха, докато Луи разсичаше импровизираното му оръжие.
— Спри!
Хедър замахна с коланите към Луи.
Мъжът се вцепени, когато среброто удари темето му. От раната се издигна струйка дим. Той се обърна към нея с лице, изкривено от болка.
— Ти, проклета кучко! — изруга и вдигна шпагата си.
— Хедър, бягай!
Жан-Люк се хвърли напред и удари главата на стареца с крака на манекена. Металният прът наруши равновесието на Луи. Шпагата му издрънча на пода. Ешарп се спусна, за да я вдигне, след което отскочи от пътя на Хедър, когато тя замахна още веднъж към противника му.
— На ти, нещастнико!
Очите й блестяха от вълнение.
Луи вдигна ръце, за да предпази главата си и среброто изгори дланите му, при което оголената плът зацвърча.
Входната врата се отвори със замах и Ангъс, и Роби връхлетяха вътре с изкарани мечове. Роби подхвърли шпага към Жан-Люк. Той я хвана и се обърна към Луи. Копелето беше избягало, криейки се сред етажерките с дрехи. С крайчеца на окото си французинът забеляза как Ангъс се плъзва между две от стойките. Без съмнение шотландецът имаше намерени да сгащи негодника в гръб.
Жан-Люк подаде на Хедър шпагата на Луи.
5
Якобинската диктатура — червеният терор (terreur rouge) или терорът на монтанярите (terreur montagnarde) е период от Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. Той продължава от 5 септември 1793 до 27 юли 1794. — Б.р.