Грабна чантичката си и пазарската торбичка с новото й дантелено бельо и патрони. Ема дори не мигна в магазина с евтини стоки и Хедър вече я харесваше.
— Насам — каза тя и тръгна нагоре по стълбите към входната врата.
Ема преметна голяма пазарска чанта през рамо и обходи с поглед предния двор.
— Къщата е с високи основи. — Гостенката й се наведе леко напред, за да погледне по-отблизо. — Нямаш ли мазе?
— Иска ми се. Допълнителното място ще ми е от полза за съхранение на разни вещи.
Хедър отключи входната врата. Дочу телевизорът вътре да работи. Възможно бе Фиделия да е все още будна.
Ема се намръщи, когато се качи на верандата.
— Домът ти е прекрасен, но много уязвим. Чия е стаята с балкона?
— Моя, но държа всички прозорци и врати заключени.
Ема не изглеждаше впечатлена.
— Нека вляза вътре първа.
Сърцето на Хедър подскочи.
— Мислиш, че Луи е тук?
Заедно с малкото й момиченце?
— Не искам да рискувам.
Ема изкара дървено колче от торбата си и влезе във фоайето.
Дървено колче? Определено беше по-тихо оръжие от пушка, но Хедър се съмняваше, че ще е по-ефективно. Последва Ема и заключи вратата.
Гостенката й надникна във всекидневната, след което прошепна:
— Това Фиделия ли е?
Хедър погледна вътре. Фиделия спеше на дивана, а телевизорът гърмеше на испански.
— Да.
Всекидневната се свързваше с трапезарията, която изглеждаше празна.
Ема се шмугна покрай стълбите към задната част на фоайето и през люлеещата се врата, която водеше към кухнята.
Хедър нямаше търпение да се занимава с това. Трябваше да разбере дали Бетани е добре. Втурна се нагоре по стълбите към стаята на дъщеря си.
Нощната светлина едва осветяваше розовите рози, които тя бе изрисувала по стените и около прозорците. Белите дантелени завеси позволяваха на слънцето да изпълва стаята през деня, но сега щорите бяха пуснати.
Хедър мина на пръсти покрай огромната къща за кукли и ракитената куклена количка до леглото, покрито с юрган, украсен със Сю6, който майка й беше ушила. Остави чантичката си и пазарската торбичка в подножието му. Краката на дъщеря й стигаха едва до половината на леглото. В началото му червеникаворуси къдрици се разстилаха по цялата възглавница. Гледката винаги стопляше сърцето й. Тя отметна къдриците от нежната бузка. Дори и да не успееше да осъществи мечтите си да стане дизайнер и да види Париж, нямаше да е голяма загуба, тъй като вече бе създала най-прекрасния си малък шедьовър.
Аз ще те защитя, миличка.
После отиде до прозорците, за да се увери, че са заключени.
— Недей да бягаш от мен отново — прошепна Ема от вратата.
Хедър се обърна.
— Трябваше да се уверя, че дъщеря ми е добре.
Ема кимна, докато влизаше в стаята.
— На първия етаж е чисто, както и всички стаи на втория.
Уау, беше бърза. И изчерпателна.
— От другата страна на коридора има стая за гости, която си добре дошла да използваш.
— Благодаря ти, но ще откажа. — Ема намести торбата по-високо на рамото си. — Ще съм будна цяла нощ.
— Тогава кухнята е на твое разположение, ако имаш нужда от нещо.
Хедър трябваше да си признае, че ще спи много по-спокойна, когато знаеше, че Ема я пази. Слава богу, че успя да избегне присъствието на Жан-Люк Ешарп тук. Последното нещо, от което имаше нужда, бе още един властен мъж в живота си. Известен моден дизайнер при това. Вероятно щеше да прерови всичко в гардероба й и да го изхвърли. Или още по-лошо, щеше да стои пред него и да се смее.
Ема пристъпи до леглото на Бетани и прошепна:
— Красива е.
Хедър кимна.
— Тя е всичко за мен.
— Разбирам. — Ема се усмихна с нотка на тъга. — А сега искам да проверя тавана.
— Оттук. — Хедър отиде в коридора и дръпна въжето, за да свали сгъваемата стълба. — Имаш ли нужда от фенерче?
— Виждам много добре в тъмното — каза Ема, изкачвайки стълбата. Тя остана на тавана за момент, след което бързо слезе. — Чисто е, а сега мисля да проверя отново навън.
— Добре.
Хедър сгъна стълбата и я остави да се върне обратно към тавана.
Ема вече слизаше по стълбите към вратата, така че тя реши да се приготви за сън.
Взе чантата си и пазарската торбичка от стаята на Бетани и продължи към своята спалня. Спусна щорите на френските врати, които водеха към балкона. Каква нощ само! Предложение за работа от известен моден дизайнер и смъртна заплаха, и всичко това за една вечер. Събитията от по-рано днес заиграха в ума й докато придърпваше стола от бюрото си към гардероба. Защо един смъртоносен убиец би нападнал дизайнер? Освен, ако Ешарп не беше просто моден дизайнер. Жан-Люк имаше мистериозното излъчване на Джеймс Бонд около себе си.
6
Sunbonnet Sue — класическото сладурско момиченце с лице, закрито от голяма шапка. — Б.р.