— Ще я проверя. — Можеше да остави Ема тук с жените и да вземе Роби със себе си.
— Ще дойда с теб.
Той премигна.
— Не. В никакъв случай. Прекалено е опасно.
— Аз вече съм в опасност. Бих се с Луи преди и се справих добре. И знам къде е паркът.
— Мога да проверя къде се намира в интернет. — Тя вирна брадичка. — Идвам. Няма да стоя тук като някаква страхливка. Обявила съм война на страха, забрави ли?
— Има разлика между смелостта и лошата преце… — Той спря, когато свръхестественият му слух долови шум отвън. — Някой се приближава към верандата. — Скочи тихо на крака и грабна сабята си.
Хедър се изправи и прошепна:
— Да си взема ли пушката?
— Не.
Надяваше се, че отвън е Луи. Щеше да унищожи този негодник и… Но какво щеше да стане, ако направеше фатална грешка и загубеше? Луи просто щеше да влезе в къщата и да заколи Хедър.
— Да, вземи си пушката. Кажи на Ема и чакайте вътре. Ако влезе, се цели в гърдите му.
— Ако той влезе вътре, значи ти ще си… — Тя стисна ръката му. — Бъди внимателен. Загрижеността в очите й беше искрена. Mon Dieu, беше я грижа за него.
Той докосна бузата й.
— Върви.
Замечтан поглед изпълни очите й, след което тя бързо премигна.
— Ясно. — Тя се затича към стълбите. Килимът заглуши звука от сандалите й, докато се изкачваше нагоре.
— Какво става? — Фиделия излезе от кухнята, държейки полуизпита бутилка бира в ръка. Тя погледна след изчезващата фигура на Хедър. — Пак ли успя да я прогониш?
Жан-Люк вдигна пръст към устните си, после посочи навън. Кафявите очи на Фиделия се ококориха.
— Оставих немският си muchacho в кухнята. Веднага се връщам.
— Не искам да излизаш навън. Може да е опасно. — Жан-Люк изстена, когато Фиделия забърза към кухнята. Най-добре беше да действа бързо, преди жените в къщата да му се притекат на помощ. Усмихна се на себе си. Нищо чудно, че ги харесваше толкова много. Безшумно отключи вратата и рязко я отвори.
Глава 8
Жан-Люк изскочи на верандата, насочвайки шпагата си към натрапника.
Една руса жена изпищя и залитна назад. Тънкият ток на обувката й се заклещи между две дървени дъски и тя се строполи върху верандата.
— Мамка му.
Изглеждаше му позната.
— Коя сте вие? — попита я той.
Беше смъртна, но това не означаваше, че е безопасна. На Луи му харесваше да използва вампирския контрол над ума, за да принуждава смъртните да извършват убийствата му.
— По дяволите — жената разтри кльощавия си глезен. — Най-добре се надявай да съм в състояние да ходя по подиума. — Тя се втренчи в него. — Луд кретен! Изплаши ме до смърт с тази шпага.
Сега вече я разпозна. Саша Саладин, манекенката, която Алберто беше наел. Очевидно нямаше представа кой е той.
Все още просната на пода, тя свали обувките си и огледа токчетата си с кристални шипове по тях.
— Кълна се, че ако обувките ми са пострадали, ще съдя задника ти. Струват четиристотин долара, знаеш ли? Аз купувам само най-доброто.
Вече му липсваше Хедър. Харесваше му, когато го предизвикваше. Беше остроумна и забавна. А тази жена беше просто досадна. Докато продължаваше да го мъмри с пискливия си глас, той огледа двора за някакви признаци на движение.
— Там ли ще стоиш цяла нощ, като идиот или ще ми помогнеш да се изправя? — тя огледа верандата. — Това е къщата на Хедър, нали? Тук живееше, когато бяхме в гимназията.
Жената погледна през рамо към колата му.
— Мамка му. Тя ми каза, че няма приятел — оплака се и му отправи предпазлив поглед. — За какво ти е този проклет меч?
— Пистолет ли предпочиташ?
Фиделия блъсна Жан-Люк, минавайки покрай него с бира в едната ръка и Глок-а в другата.
— О, боже мой! — Саша скочи на крака и вдигна ръце. — Не стреляйте. Мислех, че това е къщата на Хедър.
— Фиделия, внимавай! — Хедър изхвърча на верандата с пушка в ръка.
Саша ахна.
— А аз си мислех, че Ню Йорк е опасен.
Жан-Люк изстена вътрешно.
— Хедър, не ти ли казах да стоиш вътре?
Тя го пренебрегна и се обърна към русата манекенка.
— Саша? Какво правиш тук?
— На път съм да бъда застреляна или пронизана, но не знам кое от двете.
— Ами решавай. Не мога да те чакам цяла нощ.
10
Голямата депресия — или икономическа криза от 30-те на 20 век, е изключително тежка икономическа криза, засегнала най-тежко САЩ, започнала през 1929 и продължила през 1930-те години. — Б.р.