— Да.
Жан-Люк продължи да крачи към гаража.
— Тогава ще се съгласиш да дойда с теб, за да потърсим Луи.
Той спря отново.
— Няма.
— Ще го направиш. Нали разбираш, че съм във война със страха.
— Да, разбирам, но не искам да те поставя в по-голяма опасност, отколкото…
Жан-Люк замлъкна, когато тя се приближи и положи ръка на гърдите му. Начинът, по който го гледаше, с тези умоляващи очи, го предизвикваше да пусне лопатата и шпагата и да я издърпа в прегръдките си.
— Госпожице Уестфийлд, да не се опитвате да ме омаете с женски хитрини?
Тя издърпа рязко ръката си от гърдите му. След това се усмихна и я върна обратно.
— Мислиш ли, че мога?
— Може би. Колко… убедителна можеш да бъдеш?
Хедър преплете пръсти в ревера на палтото му.
— Прекалено много са ме командвали през живота ми. Имам нужда да поема контрол.
— Значи планираш да ме прелъстиш?
— Не, просто искам да дойда с теб. Имам нужда да взема активна роля в това.
— Колко разочароващо.
— Фактът, че искам да определя собствената си съдба? — изсумтя тя.
— Не, разочароващо е, че не се опитваш да ме прелъстиш. Мисля, че би ми харесало една силна, самостоятелна жена да ме съблазни.
Хедър се засмя и му отправи кокетен поглед.
— Нощта все още е млада.
— Да, така е — усмихна се той.
— Значи се споразумяхме — заяви тя. — Идвам с теб.
Merde! Усмивката му увехна. Кога бе загубил напълно контрол в тази връзка? Хедър Уестфийлд го въртеше на малкия си пръст. И бог да му е на помощ, но на него му харесваше.
Глава 9
— Входът е след няколко километра надолу по този път — каза Хедър, поглеждайки към Жан-Люк, докато той шофираше.
— Добре.
Ръцете му почиваха безгрижно върху волана на БМВ-то, сякаш беше свикнал да кара с повече от сто и петдесет километра в час.
Нощта бе ясна, а звездите и наполовина пълната луна блестяха над тях. Чантата на Хедър лежеше на пода с Глок-а на Фиделия вътре. Усещаше успокояващата тежест на пистолета до крака си. Роби МакКей седеше на задната седалка с клеймора си и по-леката шпага на Жан-Люк, който бе настоял да вземат шотландеца по път.
Роби беше против Хедър да ги придружи, но Жан-Люк защити решението й. Това беше добър знак. Явно все пак не страдаше от мания за контрол. Уважаваше решенията й, дори когато не беше съгласен с нея.
Все още знаеше прекалено малко за него, но наистина й харесваше това, което беше научила досега. Спусна погледа си по него, докато той шофираше. Лицето му беше слабо, красиво, подчертано със силна челюст и високи скули. Снощи беше гладко обръснат, чист и спретнат в елегантния си смокинг като един секси Джеймс Бонд. Тази вечер изглеждаше още по-секси. Наболата му черна брада засенчваше челюстта му, а черните му къдрици падаха небрежно, сякаш не му бе останало време да се обръсне или среше от бързане. Черните му панталони и тениска изглеждаха износени и удобни, а дългото черно палто му придаваше нотка на опасност.
Нищо чудно, че Били го беше намерил за подозрителен. Жан-Люк изглеждаше загадъчен. И див. Беше достатъчно силен, за да извади лопатата от пръстта с една ръка. Подхождаше с богато въображение и творчество към дрехите, които създаваше за жени, ала в същото време преследваше убийци като Луи. Никога досега не беше срещала толкова интригуващ и сложен мъж. Определено криеше тайни. Но боже мой, беше толкова секси!
Дали наистина се надяваше тя да го съблазни? От начина, по който й говореше и я гледаше, Хедър подозираше, че той е този, който ще съблазнява. Умът й препускаше, представяйки си всевъзможни сценарии. Ако тя му скочеше, той нямаше да я спре. Беше сигурна в това, заради начина, по който я гледаше.
Погледът му се фокусираше върху лицето й с горещата си сила, която караше пръстите на краката й да се свиват, след което се спускаше надолу по тялото й, задържайки се тук и там. Дори самата мисъл я караше да изтръпва цялата. Усещаше съвсем осезаемо присъствието му. Въздухът помежду им беше наситен с някаква магнитна сила, която ги дърпаше един към друг.
— Добре ли си?
Той погледна към нея.
— Да — тя отмести очи. Явно беше почувствал, че го наблюдава. И той усещаше осезаемо присъствието й. — Ето го входа.
Хедър посочи към слабо осветен знак отдясно.
Жан-Люк намали и зави по тесния път.
— Тук е доста уединено — отбеляза Роби. — Добро място за скривалище.