— И ще забравят да купуват стоката ми — оплака се французинът. — Съсипан съм.
— Не си съсипан — възрази Ангъс. — Вече имаш пет магазина в Америка.
— Магазини, които продават дрехи от дизайнер, който е изчезнал — изръмжа Жан-Люк. — Лесно ти е на теб, Ангъс. Твоята фирма съществува тайно, но когато аз изчезна, целият интерес към модната ми линия вероятно ще изчезне заедно с мен.
— Бихме могли да направим изявление пред пресата, че действително си се подложил на козметична операция — предложи Роби. — Това може да сложи край на спекулациите.
— Не — отвърна Жан-Люк и го изгледа гневно.
— Или да им кажем, че си затворен в психиатрична клиника, защото си откачил напълно. Всички ще повярват — ухили се Грегори.
Жан-Люк повдигна вежда към него.
— А може да им кажа, че съм затворен за убийството на един противен маркетингов вицепрезидент.
— Гласувам за последното — каза Ангъс.
— Хей! — Грегори оправи вратовръзката си. — Просто се пошегувах.
— А аз не — промърмори Жан-Люк.
Ангъс се засмя.
— Каквото и да решиш, Жан-Люк, не позволявай на никого да те снима. Трябва да останеш инкогнито в продължение на поне двадесет и пет години. След това може да се върнеш в Париж, като се представиш за сина си.
Ешарп се отпусна назад в стола си и се загледа тъжно в тавана.
— Заточен във варварска земя в продължение на двадесет и пет години. Направо ме убийте още сега.
— Тексас не е варварска земя — засмя се Роман.
Жан-Люк поклати глава.
— Виждал съм филмите. Престрелки, индианци и някакво си място, за което продължават да се бият, наречено Аламо3.
— Пич, страшно много си изостанал — изсумтя Грегори.
— Мислиш ли? Видя ли хората долу? — попита французинът, изправи се и отиде до прозореца, който предоставяше гледка към магазина на партерния етаж. — Мъжете носят канап около вратовете си.
— Това са вратовръзки — отвърна Грегори, поглеждайки през стъклото. — Боже, определено си в Тексас. Там долу има мъж, облечен със сако от смокинг, сини дънки и ботуши.
— Трябва да са варвари, носят шапките си на закрито — намръщи се Жан-Люк. — Напомнят ми на бикорна4 на Наполеон, но те ги носят настрани.
— Това са каубойски шапки, брато. Но какво ти пука? Виж, харчат пари. Много пари.
Жан-Люк облегна чело върху хладкото стъкло. След благотворителния прием след две седмици, Симон, Инга и Алберто щяха да се върнат в Париж. Тогава той щеше да затвори магазина под предлог, че е фалирал. Останалите „Le Chique Echarpe“ в Париж, Ню Йорк, Саут Бийч, Чикаго и Холивуд, щяха да процъфтят с малко късмет, но тази сграда в Тексас щеше да остане празна и забравена. Оттук щеше да продължи да създава нови модели и да ръководи бизнеса си, но никога нямаше да може да покаже лицето си публично в следващите двадесет и пет дълги години.
— Направо ме убийте още сега.
— Не — каза Ангъс. — Ти си най-добрият фехтовач измежду нас, а Касимир все още се крие, докато междувременно отвратителната му армия нараства.
— Точно така — Жан-Люк погледна стария си приятел иронично. — Каква загуба би било да умра тук, след като мога да загина в битка.
— Именно — отвърна Ангъс.
Звънецът до вратата на офиса иззвъня.
— Това е жена ти, Ангъс — съобщи Роби докато отваряше.
Шотландецът се обърна, за да посрещне съпругата си със усмивка.
Zut! Жан-Люк извърна поглед. Първо Роман, а сега и Ангъс. И двамата женени и лудо влюбени.
Беше смущаващо. Двама от най-влиятелните господари на сборища във вампирския свят, принизени до любящи съпрузи. На Жан-Люк му се искаше да ги съжалява, но тъжната истина беше, че им завижда. Дяволски много. Подобен род щастие никога нямаше да му се случи.
— Здравейте, момчета! — Ема МакКей влезе в стаята и се озова право в прегръдките на мъжа си. — Познайте какво? Купих си най-сладката малка чантичка. Алберто я опакова в момента.
— Още една чанта? — попита Ангъс. — Нямаш ли вече дузина?
Жан-Люк надникна през прозореца, за да види кой модел опакова Алберто.
— Добри новини, Ангъс. Това е една от по-евтините ми чанти.
— О, добре — отвърна Ангъс и прегърна жена си.
— Oui, струва само осемстотин долара — усмихна се Жан Люк.
Ангъс отстъпи назад и очите му се ококориха шокирано.
— Забрави за проклетата армия. Ще те пронижа още сега.
3
Битката при Аламо е битка между мексиканската армия и тексаските въстаници (наричани още „теханос“). Тя била част от Тексаската революция. Състояла се около мисионерския център Аламо, в гр. Сан Антонио. — Б.р.