Хедър отстъпи назад с пуфтене.
— Това е заговор!
Жан-Люк намигна на дъщеря й.
— Бетани е много умно момиченце.
— Така е! — Тя подскачаше наоколо, усмихвайки се.
Хедър го изгледа гневно.
— Все още не произнасяш имената ни правилно.
Той знаеше: „дж“-то му звучи грешно. Беше типичен проблем, тъй като този звук не съществуваше във френския. Въпреки това, не можа да устои да не я подразни и повтори думите й от по-рано:
— Просветли ме.
— Много е лесно, всъщност, гледай как го правя аз. Виждаш ли как, езикът ми се допира в горните ми зъби — демонстрира му тя.
Той се приближи и се наведе, за да изучава устата й.
— Аха, виждам.
— Сега опитай ти. Езикът срещу горните зъби.
Той извади език и с бързо движение я придърпа към себе си, докосвайки зъбите й с него.
— Ааа. — Тя се дръпна. — Твоите зъби, не моите.
Бетани избухна в смях.
Жан-Люк отстъпи назад с невинен поглед.
— Явно не съм те разбрал.
— Да бе, сигурно — изгледа го тя сърдито, но след това устните й трепнаха. Отмести поглед и се усмихна. — Невъзможен си.
Той се ухили.
— Но все още ме харесваш, нали?
Хедър го погледна раздразнено.
— Да, сигурно съм полудяла.
Бетани прегърна жълтата си мечка.
— И аз те харесвам!
Жан-Люк усети топлина в сърцето си. Тук, в този забравен от бога магазин за намаления, далеч от бляскавия свят на модата, той изживяваше една от най-възхитителните нощи в дългия си живот.
Глава 13
Прилича повече на музей, отколкото на магазин, помисли си Хедър докато стоеше пред новия си временен дом. Гръцки колони, изработени от камък, подпираха фронтона на покрива12. Близо до главния вход имаше надпис Бутик Ешарп, изписан с красив курсивен шрифт.
— Голямо е — прошепна Бетани.
— И скъпо — добави Фиделия. — Хуан трябва да е много богат.
— Не е Хуан, а Жан — Хедър трепна, припомняйки си начина, по който Жан-Люк бе упражнил произношението си.
Той беше пред входната врата на магазина и в дясната си ръка стискаше здраво бастуна, докато говореше с Фил и с още един мъж, облечен точно като него. Явно панталоните цвят каки и тъмносините полота бяха официалната униформа на охраната. Двамата охранители изчезнаха в сградата с чантите с покупки от магазина с намаления.
Жан-Люк слезе по стълбите, до мястото, където го чакаше Хедър.
— Фил и Пиер ще занесат торбите до стаите ви — той се огледа. — Ще сте в по-голяма безопасност вътре, където алармата е включена.
— Ще ти покажа безопасност — Фиделия тръшна чантата си върху предния капак на БМВ-то и извади Глок-а. — Ако Луи се появи, ще съм готова за него. А сега къде е ключът за предпазителя? — Тя започна да рови из чантата си.
— Пиер е другият охранител?
Хедър не беше добра в запомнянето на имена, а и беше срещнала много хора през последните два дни.
— Oui. Той е дневна охрана. — Жан-Люк потропваше нетърпеливо с бастуна си по тухлената алея. — Най-добре да влизаме.
— Чух, че си имаме компания — обади се един глас от входната врата.
Хедър се обърна и позна говорещия. Беше мъжът, с когото Саша „разговаря“ в петък вечер. Алберто Албертини. Той стоеше между двете красиви манекенки, за които Саша беше клюкарствала. Хедър не можеше да се сети имената им, но си спомни слуховете, които ги свързваха с Жан-Люк. Поне бяха залепени за Алберто, а не за Жан-Люк. И все пак, когато младият италианец ги придружи надолу по стълбите, й се прииска да се спънат в дългите си вечерни рокли.
Ревност, укори се тя. Каква грозна емоция. Щеше да я понесе по-лесно, ако тези двете не бяха толкова дяволски безупречни. Идеално бледа кожа, перфектно поставен грим, съвършени тела. Заедно бяха дори още по-зашеметяващи, защото бяха пълни противоположности една на друга.
Едната имаше дълга, черна коса и тъмни бадемови очи. Беше облечена в елегантна, черна рокля от сатен, която блестеше на лунната светлина точно като съвършената завеса на черната й копринена коса. Прическата на другия модел представляваше спускащи се по гърба й перфектни къдрици в най-светлия нюанс на русото. Очите й бяха полупрозрачни и ледено сини. Кожата й бе бледа подобно на бялата бляскава рокля, която носеше.
— Тя принцеса ли е? — прошепна Бетани.
Двете манекенки погледнаха малкото момиченце, но никакво изражение не се появи на перфектните им лица. Погледите им преминаха през нея и Фиделия и се спряха на Жан-Люк.
12
Класически архитектурен елемент, увенчаващ дадена хоризонтална структура, обикновено под държана от колонада. Най-често има триъгълна форма, но може да бъде и дъговиден. — Б.р.