— Това е мистър Старкуедър… майор Фарър, който може да се окаже нашият бъдещ представител в Парламента. Кандидатира се на допълнителните избори.
Старкуедър и Джулиън Фарър си стиснаха ръцете и измърмориха по едно любезно: „Приятно ми е!“ Инспекторът се оттегли настрана и направи знак на сержанта да отиде при него. Те се заприказваха, а в това време Старкуедър заобяснява на майор Фарър:
— Хлътнах с колата си в една канавка и точно идвах към къщата, за да видя дали не мога да телефонирам и да получа някаква помощ, когато един мъж изскочи отвътре и почти ме събори на земята.
— Накъде тръгна този мъж? — попита Фарър.
— Нямам представа — отговори Старкуедър. — Разтвори се в мъглата като дим.
Той се обърна, а в това време Жан, който коленичи върху креслото, погледна въпросително към Фарър и рече:
— Джулиън, ти нали каза на Ричард, че някой ден ще го застрелят?
В стаята настана тишина и всички погледи се насочиха към Джулиън Фарър.
Той се замисли за миг и после невъзмутимо заяви:
— Така ли съм казал? Не си спомням.
— О, да, каза го — настоя Жан. — Беше веднъж на вечеря тук. Нали се сещаш, с Ричард нещо се скарахте и тогава ти каза: „Един ден, Ричард, някой ще ти пусне куршум в главата!“
— Забележително пророчество! — отбеляза инспекторът.
Джулиън Фарър приседна на крайчеца на табуретката.
— Е, добре — каза той. — Знаете, че Ричард вършеше куп безобразия с пушкалата си. Хората никак не харесваха това. Имаше един мъж… помниш ли го, Лора? Грифитс, вашият градинар. Онзи, дето беше уволнен от Ричард. Та тоя Грифитс най-сериозно сподели веднъж с мен, а после още няколко пъти следното: „Само почакайте! Някой ден ще си грабна пушката и ще го гръмна тоя мистър Уоруик!“
— О, Грифитс не би направил такова нещо! — бързо извика Лора.
Фарър веднага отстъпи:
— Не, не, разбира се, че не — призна той. — Аз… аз нямах предвид това. Просто казвах, че много хора… говореха така за Ричард.
За да прикрие объркването си, той извади от табакерата си една цигара.
Инспекторът седна на стола зад бюрото със замислен вид. Старкуедър застана в ъгъла до нишата, а Жан, който стоеше наблизо, го зяпна с интерес.
— Щеше ми се да бях наминал снощи! — рече Джулиън Фарър, без да се обръща конкретно към някого. — Канех се да го направя.
— Имаше ужасна мъгла! — тихо каза Лора. — Нямало е как да дойдеш насам.
— Не затова — отговори Фарър. — Просто хората от моя комитет бяха вкъщи на вечеря. Когато разбраха, че пада мъгла, всички си тръгнаха много рано. Тогава реших да дойда да ви видя, но се отказах. — Той затършува из джобовете си и после попита: — Някой да има кибрит? Изглежда съм си забравил запалката някъде.
Огледа се и изведнъж забеляза запалката, която Лора беше оставила предната нощ на масата. Стана и отиде да я вземе, а в това време Старкуедър внимателно го наблюдаваше.
— О, ето я! — каза Фарър. — Изобщо не можех да се сетя къде съм я сложил.
— Джулиън… — започна Лора.
— Да? — Фарър й предложи цигара и тя си взе една. — Страшно съжалявам за случилото се, Лора — каза той. — Ако има нещо, което мога да направя… — гласът му нерешително заглъхна.
— Да, да, зная — отвърна Лора, докато Фарър й палеше цигарата.
Изведнъж Жан се обърна към Старкуедър.
— А вие можете ли да стреляте, мистър Старкуедър? — попита той. — Пък аз мога. Ричард понякога ми даваше да опитам. Разбира се, не бях добър колкото него.
— Давал ли ти е? — рече Старкуедър и се извърна към Жан. — С какво оръжие ти даваше да стреляш?
Докато Жан занимаваше Старкуедър, Лора използва възможността да размени набързо няколко думи с Джулиън Фарър.
— Джулиън, трябва да поговоря с теб. Наистина — прошепна тя тихо.
Гласът на Фарър беше също толкова тих:
— Внимавай! — предупреди я той.
— С двадесет и два калибров пистолет — казваше в това време Жан на Старкуедър. — Аз съм много добър стрелец, нали, Джулиън? — Той отиде при него. — Помниш ли, когато ме заведе на панаира? Уцелих две шишета, нали?
— Така беше, млади момко — увери го Фарър. — Ти имаш точно око, а това е най-важното. Имаш точно око и за игра на крикет. Онзи мач, дето го изиграхме миналото лято, беше истинска сензация! — добави той.
Жан му се усмихна щастливо и после седна на табуретката, поглеждайки към инспектора, който в момента разглеждаше някакви документи на бюрото. Настъпи тишина. После Старкуедър извади една цигара и попита Лора: