На лицето й се изписа недоумение, граничещо с отчаяние, Фарър очевидно не забеляза това, защото тръгна към френския прозорец. Точно го отваряше, когато Старкуедър се приближи с явното намерение да влезе вътре. Фарър учтиво му направи път, за да не се сблъскат.
— О, тръгвате ли си вече? — попита го Старкуедър.
— Да каза Фарър. — Напоследък се струпа доста работа. Нали знаете, изборите са само след седмица.
— О, разбирам — отговори Старкуедър. — Простете невежеството ми, но вие какъв сте? Консерватор?
— Либерал — рече Фарър. В гласа му прокрадна леко възмущение.
— О, либералите още ли са в политиката? — попита живо Старкуедър.
Джулиън Фарър си пое шумно дъх и напусна стаята, без да каже нито дума. Когато излезе, затръшвайки вратата така, че за малко не я счупи, Старкуедър погледна гневно Лора. После рече с нарастващо раздразнение:
— Разбирам. Или поне започвам да разбирам.
— Какво искате да кажете? — попита Лора.
— Това е приятелчето, нали? — Той се приближи до нея. — Хайде, отговорете! Така ли е?
— Щом като искате да знаете — отвърна Лора предизвикателно, — да, така е!
Старкуедър я изгледа за момент, без да каже нищо. После ядно попита:
— Май доста неща не сте ми казали снощи, а? Ето защо грабнахте толкова бързо запалката, казвайки, че била ваша! — Той се отдалечи от нея, но после пак се върна и я погледна в очите. — И откога продължава това между вас?
— От доста време — каза тихо Лора.
— Но вие никога не сте мислели да напуснете Уоруик и да заживеете с него?
— Не — отговори Лора. — Кариерата на Джулиън. Това можеше да го срине политически.
Старкуедър седна намусено в единия край на канапето.
— О, може би нямаше, особено в днешно време — заяде се той. — Нима за политиците изневярата не е вече нещо в реда на нещата?
— Да, но тук обстоятелствата бяха по-различни — опита се да обясни Лора. — Той беше приятел на Ричард, а Ричард пък беше инвалид.
— О, да, разбирам. Това би било много лоша реклама за него! — рече грубо Старкуедър.
Лора застана до канапето и го погледна.
— Предполагам, смятате, че едва ли не съм била длъжна да ви кажа това снощи? — отбеляза ледено тя.
Старкуедър извърна глава.
— Изобщо не сте били длъжна да го правите — смотолеви той.
Лора отстъпи.
— Не мислех, че ще има значение… — започна тя. — Искам да кажа… в главата ми беше само това как застрелях Ричард.
Старкуедър отново омекна към нея и промърмори:
— Да, да, разбирам. — След известно време добави: — И аз не бях в състояние да мисля за друго, освен за това. — Той отново спря и после вдигна поглед към нея. — Искате ли да направим един малък експеримент? — попита. — Къде стояхте вие, когато застреляхте Ричард?
— Къде стоях ли? — повтори Лора. Тя звучеше объркано.
— Точно това казах.
След като се замисли за момент, Лора отговори:
— О… ей там! — тя кимна неопределено към френския прозорец.
— Идете и застанете там, където сте били вчера — нареди й Старкуедър.
Лора стана и започна нервно да се върти из стаята.
— Аз… аз не мога да си спомня — каза тя. — Не ме карайте да си спомням това! — изрече тя с уплаха в гласа. — Бях разстроена. Бях…
Старкуедър я прекъсна:
— Съпругът ви е казал нещо — напомни й той. — Нещо, което ви е принудило да грабнете пистолета.
Той стана от канапето и отиде до масата с креслото, за да изгаси цигарата си.
— Така, хайде сега да възпроизведем случилото се — продължи той. — Тук е масата, а тук — пистолетът. — Той взе цигарата й и я сложи в пепелника. — Карали сте се. Вие сте взели пистолета… вземете го!
— Не искам! — извика Лора.
— Не се правете на глупачка! — изръмжа Старкуедър. — Не е зареден. Хайде, вземете го! Вземете го!
Лора нерешително го взе.
— Сграбчили сте го — напомни й той. — Не сте го взели така предпазливо. Сграбчили сте го й сте го застреляли. Покажете ми как сте го направили!
Лора хвана несръчно пистолета и се отдалечи от Старкуедър.
— Аз… аз… — започна тя.
— Хайде! Покажете ми! — извика и той. Лора се опита да се прицели.
— Хайде де, стреляйте! — изкрещя повторно той. — Не е зареден.
Понеже тя все още се колебаеше, той тържествуващо й измъкна оръжието от ръцете.
— Така си и знаех — възкликна после. — През живота си не сте стреляли с пистолет. Изобщо не знаете как става. — Той погледна револвера и продължи: — Не знаете дори това, че трябва да свалите предпазителя.