Животът имаше смисъл, когато можеше да го сподели с Тара. Размислите за подробностите от дните им заедно, за наблюденията и дочутите разговори трогваха сърцата им.
Приятелството им бе старо и изпитано; Бей не можеше да се сети за нищо, което би го застрашило. Двете с Тара бяха ирландското сестринство, наследнички на своите баби.
А какво беше едно сестринство без сестри?
Тара затвори телефона.
Независимо от това какво казваше Бей, тя бе решила да й се реваншира.
Качи се на колелото си и потегли. Спря по пътя, набра букет богородички, златник и диви моркови — горски цветя, които да подари на Бей заедно със стихотворението, което съчини за няколко безсънни нощи.
Стихотворението беше кратко, многозначително, въздействащо, но лирично, много сърдечно.
Вчера рови из плочите втора употреба на Анди, търсейки начин да изрази с музика чувствата си, тъй като бе твърде разстроена да ги изрече пред Бей. Но се натъкна на Джо Холмс край щанда за „Британската инвазия“11 и се опита да се измъкне от пътечката като престъпник от списъка на ФБР за десетте най-издирвани в Америка.
— Госпожице О’Тул? — извика той след нея.
Тара се опита да не му обръща внимание, но той я последва до паркинга. Да избягваш ФБР в малко градче като Блек Хол със сигурност бе изгубена кауза, така че тя се обърна към него.
— Защо сте още тук? — попита.
— О, завързвам последните брънки.
— Добре. Определено желая да ги завържете и да разрешите този случай.
Той я погледна изненадано, а Тара не можеше да повярва, че е казала това. Той беше много готин, по някакъв глупав начин, като федерален агент — с къса кестенява коса, бръчки на тревога около очите, издутина под сакото, която трябваше да е 9-милиметров Глок.
— Съжалявам, че бях груба — извини се тя. — Но на моята приятелка вече й дойде до гуша.
— Знам. И много съжалявам за това. Но съм сигурен в едно — вие можете да оцените факта, че имам да разследвам случай и все още се сблъсквам с много въпроси без отговор.
— Е, разговаряхте ли с жените, с които Шон се е срещал? Смятам, че най-последната е Линдзи Бийл, банкерка, която живее в Уестърли, така мисля — обясни Тара — искаше да помогне, но също така се надяваше да му напомни, че поведението на Шон го е завело на изток от Блек Хол. Може би той трябваше да концентрира усилията си върху Роуд Айлънд…
— Обикновено аз задавам въпросите — напомни й агент Холмс и се усмихна едва-едва. — Но да. Разговарях.
— Хм. Добре — отвърна Тара и се почувства неудобно, защото закачливата усмивка на агента я забавляваше. Тара умееше да флиртува добре, но когато наистина харесваше някого, не намираше точните думи.
— Госпожице О’Тул — започна той. — Знам, че ви отнехме много време в началото на това разследване, но няколко неща излязоха на бял свят и аз се чудех…
— Дали можете да ме разпитате отново? Давайте. Питайте.
Агент Холмс се изчерви леко. Тя още веднъж го извади от равновесие. Дали смяташе да я води в офиса на ФБР? Погледна си часовника. Макар че не бързаше за никъде, не искаше той да си помисли, че е жена без ангажименти.
— Добре — съгласи се той. А после й зададе въпроси за офшорните банкови сметки, за сейфа и за сребърната чаша. Тара слушаше, но не можеше да му помогне.
— Съжалявам — извини се тя. — Децата имаха сребърни чашки… пиеха си сока от тях понякога. Майката на Бей даде на всяко по една, когато се родиха. А Шон имаше много трофейни купи от баскетбола…
— Тази чаша е много стара — поясни той. — По-скоро е бокал, без дръжки… искате ли да я видите? Тя е в офиса.
— Разбира се — съгласи се Тара.
Агент Холмс я поведе през паркинга към закритата витрина между магазина за плочи и магазина за кафе. Пулсът й се ускори — не само защото щеше да влезе в офис на ФБР, а защото агент Холмс имаше наистина страхотна, игрива и заговорническа усмивка. Почти я накара да си помисли, че се нуждае от нея, за да разреши този случай.
— Бих искал да ми кажете защо го е направил — въздъхна агент Холмс и бръкна в джоба си за ключовете.
— Защо Шон го е направил? — попита Тара. — Аз бих искала да ми кажете същото.
— Имаше ли някакви признаци?
— И ние се питаме за това — обясни Тара, загледана на изток към брега. Дори тук, в града, въздухът миришеше на сол. — Дали изобщо го познавахме?
11
Британската инвазия — през шейсетте години много британски рокгрупи стават изключително популярни и завладяват световните, включително и американските класации. — Б.пр.