— Миналата седмица мелничарят донесе една вълча глава, нали дават награда — казах му аз. — Сигурно се е върнал и за партньорката му.
— Значи я е намерил — рече той. — Но не е открил бърлогата.
— Няма да използвам разни неприлични думи — отвърнах сухо аз, — но тези двете няма да помогнат особено за имиджа ни, нали?
Езичето на малкото бяло вълче успя някак си да стигне носа му и той се ухили.
— В такъв случай въобще няма да споменаваме нашите домашни любимци — предложи той.
Той кръсти вълчицата си Леа заради сивичкото й кожухче. Аз наричах моя с всякакви имена, особено когато ме хапеше, което се случваше често.
— Проклет малък изтърсак — ругаех го аз. — Роден в боклука.
Но такъв си бях аз. И също се научих да хапя.
Накрая името, което му пасна най-много, се оказа Брандир, защото беше твърд като желязо. В противен случай нямаше да оцелее — аз и без това известно време си мислех, че няма да оживее. Но двете палета свикнаха с кравето мляко и гълъбовото месо и накрая доста се охраниха, а Брандир вече не беше онзи агресивен малък гад и започна да пропълзява нощем в постелята ми. Полагаше глава върху ръката ми и ръмжеше и проскимтяваше в щастливите си сънища.
Усетих как го обиквам. А с всяко ново нещо, което обиквах, усещах как страхът ми расте.
14
— Агнес Сампсън — каза Конал. — Агнес Сампсън и Джеймс Шести.
Брандир се опита да прескочи крака ми и се катурна настрани. Внимателно го вдигнах с една ръка и го сложих на земята от другата страна, където искаше да отиде. Когато си бяхме вкъщи, палетата можеха спокойно да си играят около нас; но когато се налагаше да отидем някъде, винаги ги скривахме в една стара дупка на язовец, която се намираше в подножието на хълма. Те знаеха много добре, че трябва да стоят вътре и да мълчат — бяха вълци Ший и се бяха научили на това още преди да се научат да не пикаят в къщата, — но ние за всеки случай затрупвахме изхода с камъни и клони.
По-черен и от мрака, Брандир си играеше в тъмния ъгъл с кълбото от стари въжета, които му бях дал за играчка. Далеч по-царствена и високомерна, Леа се беше изтегнала по гръб в краката на Конал и се преструваше, че спи. Той я почеса по коремчето и продължи упорито да ме образова против волята ми.
— Джеймс Шести, Мурлин. Коя е майка му?
— Мария, кралица на Шотландия6 — отвърнах аз с отегчен глас.
— Мария, кралица на Шотландия — съгласи се той, — която издава закон срещу вещиците през 1563 година.
— Срещу която въстават собствените й капитани и я предават на съседната държава, където е обезглавена след съответния съдебен процес — промърморих аз, но не чак толкова тихо, — създавайки по този начин опасен прецедент.
Конал не каза нищо. Знаех си, че ми е ядосан, защото пълното мълчание често беше признак за гнева му. Преди го бърках с липсата на интерес, докато един ден юмрукът му не се стрелна светкавично към лицето ми.
Сега обаче предпочитах да знам какво ме очаква, затова нервно надигнах глава. Той ме гледаше, но като че ли мислеше дълбоко, дъвчейки нокътя на показалеца си.
Най-накрая каза:
— Внимавай, Сет. Внимавай какво си мислиш.
— Мога да кажа същото и за теб.
— Да. — Устата му се изкриви. — Не забравяй, Сет: на колене. Унизен. Целуващ ръката й пред целия двор. В погледа ти не се чете нищо друго, освен смиреност. Свиквай с тази мисъл.
— Дали Килревин е трябвало да прави същото всеки път, когато се е връщал от изгнание?
— Всеки път. Виждал съм го.
— Дали е жертвал гордостта си?
Конал се поколеба.
— Не — отвърна той. — Не, по някакъв начин успя да я запази.
— Тогава и аз ще я запазя. Дори на колене — казах аз.
Той ме погледна многозначително.
— Агнес Сампсън — повтори той. — Обявена за вещица преди няколко години от Гили Дънкан, докато е бил подлаган на мъчения. Гили Дънкан е бил арестуван за лечение с билки.
— Изводът е, че не трябва да си врем носовете в делата на простосмъртните и трябва да спрем да им правим толкова много услуги.
6
Мария Стюарт (8 декември 1542 г. — 8 февруари 1587 г.) — кралица на Шотландия и Франция, претендентка за английския престол. За участието си в заговора срещу английската кралица Елизабет I е осъдена за държавна измяна и екзекутирана. — Б.пр.