— Изпий това, Рийд.
Не, не искаше да спи. Затвореше ли очи, щеше да я изгуби отново.
— Моля те, Рийд.
Той улови ръката й. Беше топла и пълна с живот. Стисна я здраво.
— Стиска ме до болка.
— От треската е. Надига се отново и това го тревожи. Говори му. Трябва да го успокоиш.
— Изпий това, Рийд. Ще се почувстваш по-добре.
Не.
Почувства топлата й длан върху лицето си. Опитваше се да го обърне към себе си. Приведе се над него. Гласът й беше приглушен шепот.
— Изпий това… заради мен, Рийд.
Заради нея.
— Моля те.
Би направил всичко за нея.
Течността беше тръпнещо горчива.
— Това ще свърши работа. — Отново мъжкият глас. — Ще победим тази треска, стига само да се успокои. Раната изглежда по-добре от вчера. Как каза, че я е получил?
Отговор не последва.
— След няколко минути ще заспи. Тази доза би трябвало да му действа през цялата нощ. Съветвам те и ти да поспиш.
Гласовете утихваха. Рийд почувства, че ръката й се изплъзва от хватката му и я стисна по-силно.
— Рийд, нараняваш ме.
Той не искаше да я наранява.
— Пусни ме.
— Не си хаби приказките. — Отново грубият глас. — Няма да те пусне. Но няма за какво да се притесняваш. След минутка вече ще спи.
Не! Рийд отчаяно се бореше с омаята, която го поглъщаше. Искаше да отвори очи. Нямаше да я остави да си отиде отново — не и този път!
Неодобрително сумтене.
— Трябва да ме е чул. Обхваща го паника.
— Не, Рийд, недей да се бориш със съня. Аз няма да си тръгна. Ще стоя тук, до теб. Обещавам.
Почувства как леглото хлътна от теглото й, когато приседна до него. Чу нежния й глас:
— Спи, Рийд. Моля те. Ще бъда до теб, когато се събудиш.
Каза, че ще остане до него, докато спи. Тя не би го излъгала.
Рийд затвори очи.
Притъмнялата хотелска стая се осветяваше само от единствената лампа върху нощното шкафче. Отвъд стъклата на прозореца, нощта вибрираше от звуците на вечерния гуляй. Но вътре в стаята не се долавяще и звук.
Частити седеше на крайчето на леглото, свела поглед към мъжа, който спеше. Доктор Кар отново си бе тръгнал и я бе оставил сама с този мъж, който стискаше ръката й дори насън.
Частити затвори очи. Сигурно сънуваше! Със сигурност нямаше да прекара още една нощ сама в тази стая с мъж, когото бе срещнала едва преди два дни. Със сигурност нямаше да продължава да държи ръката му и да слуша пламенните му обяснения в любов, предназначени за друга жена. Сигурно всеки момент щеше да се събуди в собствената си, до болка позната стая и да чуе гласовете на лелите си, които се препираха оттатък за нейното бъдеще.
— Какво ти става, Хариет? Да не си полудяла, та подтикваш Частити да отдаде живота си на бедняците от Бауъри стрийт2? Никога не съм чувала нещо по-нелепо! Би било безразсъдно от нейна страна да посвещава живота си на тази част от обществото, с която въобще не е подготвена да общува!
— Безразсъдно ли, Пенелопе? Във всички случаи е по-добре, отколкото да се омъжи за „достопочтения“ мистър Бертранд Боулс, както ти я съветваше!
— Доколкото си спомням, Частити беше категорична по този въпрос. Тя не възнамерява да се омъжва. А и тази възможност вече не съществува.
— И слава богу! Мистър Боулс е достатъчно възрастен, за да и бъде баща! Освен това, целите му бяха съвсем други. Той изобщо не си търсеше съпруга! Търсеше си работна ръка да се грижи за грамадната му челяд от дечурлига, докато той скитосва нощем с леки жени!
— И откъде можех да зная, че старият глупак е бил такъв похотливец?
— А как можеше да не знаеш?
— Не знаех, защото нямам навика да слушам безсмислени хорски клюки.
— Да не би да намекваш, че аз имам подобен навик?
— Сама го каза.
Напрегната тишина.
— Няма да позволя да ме обиждаш, Пенелопе!
— Аз не те обиждам. Просто…
— Стига, Пенелопе! Истината е, че Частити е твърде умна и съобразителна, за да пилее качествата си в примката на брачния живот!
— Казваш това само защото никой мъж не ти е предлагал да станеш негова съпруга! И макар да не съм омъжена, аз разсъждавам другояче, защото имах доста обожатели, на младини.
— Я не ме занасяй!
— Брадфорд Дилън искаше да се ожени за мен!
— Защото глупакът си мислеше, че татко е богат! Но бързо свири отбой, щом разбра, че зестрата ти ще е скромна — в най-добрия случай.
— Той беше съкрушен, когато му отказах!
— Не е вярно!
2
The Bowery Street — улица в Ню Йорк, прочута с кръчмите и бездомните си скитници — Б.пр.