Частити погледна Рийд и устните й се извиха в лека усмивка. Спомни си мрачния, неразговорлив мъж с брадясало лице, който бе срещнала във влака за Седалия. Помнеше, че когато се приближи към него, си бе помислила, че никога не е виждала човек толкова груб и лишен от чувствителност.
И все пак, нещо не й бе позволило да излезе завинаги от живота му.
В този момент почти можеше да чуе сприхавите гласове на добродушните лели, които я бяха отгледали:
— Видя ли, Хариет, нали ти казвах! Напразно се притесняваше. Частити е силна и умна жена, и умее да взема важни решения. Знаех си, че в крайна сметка ще намери своя път в живота.
— Знаела си, че ще намери пътя си? Аз съм тази, която непрекъснато ти го повтаряше! Винаги съм твърдяла, че вроденото й чувство за независимост ще й помогне да нареди живота си!
— Ти не й позволяваше да пътува на Запад!
— Нито пък ти!
— Казваше, че не бива никога да се омъжва!
— Защото ти искаше да я омъжиш за неудачник!
— Ти пък искаше да я накараш да се грижи за просяците!
— Не е вярно!
— Така беше!
— Паметта отново ти изневерява, както винаги!
— А ти пък си все така празноглава и упорита!
Сега вече Частити знаеше, че добродушните разпри между двете й лели ще секнат. Защото колкото и да бяха различни представите им за живота, в едно нещо двете винаги бяха единодушни: и двете повече от всичко искаха тя да е щастлива.
В съзнанието й изплуваха и други сенки от миналото. Още не можеше да изтрие от паметта си ужаса, който бе изживяла в последните мигове преди смъртта на Морган. Помнеше как Рийд посегна към пушката на седлото и в същия момент Морган се обърна към него с готов за стрелба револвер. Тя инстинктивно се беше хвърлила помежду им и бе отскочила от оглушителните изстрели.
Откъде би могла да знае, че младият индианец, който се бе появил за кратко в лагера им онази първа вечер, след като двамата с Рийд навлязоха на индианска територия, е разпознал в медальона бижуто, каквото е носела жената на Бледоликия Вълк? Откъде би могла да се досети, че индианецът ще се върне в селището и ще докладва за видяното на племенния вожд? И как би могла да си помисли, че Бледоликият Вълк ще тръгне да я търси, ще открие мястото, където следите на Морган се пресичат с техните, ще намери тялото на простреляната Кончита и ще последва дирите на Морган прано към тях?
Бледоликият Вълк — Кас Томас, човек от два свята — беше мъжът, когото Пюрити обичаше, онзи, чийто куршум бе повалил Морган в онзи съдбовен ден. А след този изстрел Пюрити отново се бе върнала в живота й.
Като се замислеше, Частити изпитваше благодарност, задето съдбата свърза четирима им по такъв невероятен начин. Така между Рийд и Бледоликия Вълк бе възникнала връзка, която винаги щеше да топли сърцето й.
Що се отнасяше до нея самата, раната й отдавна бе заздравяла и белегът вече избледняваше. Отново се чувстваше здрава и силна.
Всички оживели от бандата на Морган вече бяха в тъмница. Собственикът на откраднатото стадо не се появи и животните останаха на индианска земя, а наградата за залавянето на Морган и хората му отиде в ръцете на Бледоликия Вълк и племето Киова9. Двамата с Рийд решиха, че това ще е справедлива отплата, след като индианците бяха спасили живота им.
Телеграфираха на Ед Дженкинс, за да му съобщят за поражението на Морган. По този начин Рийд изпълняваше обещанието си към човека, който търсеше възмездие за смъртта на едничкия си син. Частити се надяваше той да намери покой.
Спалнята, в която двамата се намираха в момента, се намираше в ранчото „Съркъл Си“. Сградата беше издигната лично от Стан Кориган, след като в онзи съдбовен ден преди много години той бе открил Пюрити на брега на реката. А преди седмица Пюрити бе настояла двамата с Рийд да сключат брак именно в този дом. Денят на венчавката им бе прекрасен, а тържеството стана съвсем пълно след появата на…
9
Kiowa — северно американско племе, населявало земите на Колорадо и Оклахома, понастоящем потомците му населяват Оклахома — Б.пр.