— Ще се върне.
— Глупав арогантен…
Рийд не си направи труда да му отговаря, докато лекарят сипеше гневни ругатни над докторската си чанта. Вместо това вдигна тайничко грозните очила с телени рамки от земята край леглото си и доволно ги пъхна под възглавницата си.
Отдавна не се беше чувствала така добре!
Опряла гръб в стената на тясната вана, Частити си спомни с какво изумление влезе в примитивната баня. След всичко онова, което бе изживяла през последните дни, сигурно трябваше да е подготвена да види и това помещение, което представляваше просто една барака, залепена за хотелската сграда, и необичайната вана, която представляваше просто един голям леген, закрепен на стойка, която й се струваше твърде крехка, за да издържи дори и нейното тегло. Все още твърде разгневена от последния си разговор с преподобния Рийд Фарел, за миг си бе помислила да се откаже от идеята за топла баня. Но всичките й съмнения се разсеяха в мига, в който топлата вода докосна кожата й.
Наслаждавайки се на димящата вода, Частити въздъхна шумно и още известно време се остави на топлата й ласка. После посегна към рафтчето зад себе си и взе кесията за къпане и сапуна, които по-рано бе закупила от безочливия търговец. Докато сапунисваше ожесточено тялото си, ненатрапчивият аромат на рози се блъсна в ноздрите й и Частити въздъхна отново. Леля Хариет и леля Пенелопе не обичаха ароматните сапуни, но тя обожаваше уханието на рози. Кой знае защо, този мирис извикваше в съзнанието й спомена за нейната майка и живи картини от безвъзвратно отминалите дни, когато трите със сестрите й се къпеха в обща вана. Помнеше силния аромат на рози, докато майка им щателно ги търкаше със сапуна. Помнеше също, че този аромат често бе придружен с настойчивото бърборене на сестрите й.
— Не е честно, мамо! Косата на Частити е по-хубава от нашите!
— Това не е вярно — клатеше глава майка й. — Вярно, косата на Частити е по-ярка на цвят, но пък косата на Хонести3 е черна и тежка като сатен, също като тази на ирландската прапрабаба на баща ви. А косата на Пюрити4 е с цвета на узрели жита, също като моята. Баща ви се гордее и с трите ви. Той обича да повтаря, че и трите му дъщери са истински красавици.
— Знам, обаче косата на Частити е къдрава, като на татко, и така е по-красива.
— Иска ми се да имах коса като на татко.
— Не е честно!
А по-късно, вече в леглото, докато сестрите й милваха косите й, не пропускаха да й кажат:
— Ти си щастливка, Частити.
В гърдите й се зароди познатата тъга. Не помнеше кой знае какво от сестрите си, но добре си спомняше, че Хонести беше най-красивата и с най-силен характер от трите им. Спомняше си също, че Пюрити имаше ангелско лице, но често поставяше на изпитание търпението на баща им с пакостливата си натура. Помнеше, че се чувстваше най-щастлива, когато подтичваше след двете си по-големи сестри и че много се гордееше с факта, че е наследила червените къдрици и кафяво-зеленикави очи на баща си. Помнеше също как се покатерваше в скута му и опираше нос в неговия, и с такава сила го притискаше, че той избухваше в смях. Обичаше да чува смеха му и не познаваше по-голямо щастие от това, да се сгуши в скута му, а той да я обгърне с ръце.
Частити избърса непокорната сълза, която се стичаше по бузата й. Родителите й бяха загинали в онзи омразен ден, когато придошлата река обърна фургона им, сигурна беше в това. Ако не бяха, те със сигурност щяха да открият нея и сестрите й и отново да съберат семейството.
Но сестрите й бяха живи. Струваше й се, че долавя ритъма на сърцата им, когато стискаше медальона на гърдите си — същия медальон, какъвто баща й бе дал на всяка една от трите. Сигурна беше също, че ще ги открие, стига само да намери куража да опита.
Макар никога да не го бяха признавали гласно, Частити знаеше, че леля Хариет и леля Пенелопе не споделяха нейната увереност — също както знаеше, че с дълбоко вродения си консерватизъм двете жени се смущаваха от яркия цвят на косата й и настойчивите къдрици. Те намираха този цвят за неприличен, защото предизвикваше твърде много коментари, и я подтикваха да го прикрива, доколкото е възможно, и да пристяга здраво буйните си къдрици. И понеже дълбоко в сърцето си знаеше, че възрастните жени са водени само от добри чувства, тя потискаше детинската си гордост и безропотно следваше съветите им.
— Искаш ли още малко гореща вода, мила?
Частити вдигна поглед и видя Сали Грийнууд, застанала над ваната с кофа гореща вода в ръка. Чертите на по-възрастната жена бяха ярко подчертани с цветни мазила, косата и бе изсветлена до златисто русо, а закръглената й фигура бе облечена в рокля, очевидно предназначена за по-млада жена. Частити неволно си помисли, че леля Хариет спонтанно би заявила, че видът на тази жена е твърде предизвикателен, а леля Пенелопе щеше гласно да възроптае срещу прямото неодобрение, но вътрешно щеше да се съгласи със сестра си. Частити обаче надникна в силно почернените очи на Сали и видя само загриженост и топлота.