— Дойде да се нахраниш ли, Морган?
— Не. Не съм гладен. — Той не си направи труда да я погледне.
Кончита не се помръдна, докато Морган се събличаше и търкаше припряно лицето, ръцете и тялото си със сапун.
— Ще ходиш ли някъде?
— Не е твоя работа!
Видя как устните й се присвиха и вътрешно се усмихна. Вече бе съвсем измит и почти облечен, когато продължи с наставленията:
— Връщам се след няколко часа. Дотогава искам стаята ми да е почистена. И изнеси парцалите си оттам. Разбра ли ме?
Кончита остана безмълвна.
Лицето на Кончита придоби каменно изражение.
— Si. Comprendo… comprendo muy bien8.
Морган нахлупи шапката си и се отправи към хамбара. Метна се на седлото и препусна в галоп, без да се обади на никого.
Симънс се обърна и проследи Морган с изненадан поглед.
— Имате ли представа какво го е подгонило така?
Бартел се изсмя отсечено.
Търнър затръшна вратата на последната кошара и се присъедини към останалите по пътя към къщата.
— Не си чак такъв глупак, нали, Симънс?
— Не, не съм глупак. И Морган също не е глупав, ако искаш да кажеш, че е тръгнал пак да гони фургона. Сега няма начин да се добере до жената на свещеника — особено на дневна светлина.
— И какво ще го спре?
— Трезвият му разум, какво друго! — Симънс тръсна отривисто глава. — И преди съм виждал Морган да си падне по някоя жена, но никога не си е губил ума.
— Сега пък може и да го видиш, Симънс — не отстъпваше Търнър. — Морган вече не разсъждава с главата си. Той няма да се успокои, докато не получи оная жена в леглото си. И имам чувството, че няма да се наложи да чака дълго.
Търнър отвори със замах входната врата на къщата. Без дори да погледне Кончита, която побърза да сервира топла храна на масата, той издърпа стола си и седна. Изчака и другите да го последват, преди да продължи:
— Морган вече не разсъждава трезво. Време е сами да се погрижим за себе си, ако искаме да напуснем живи тия земи.
— Само дрънкаш, Търнър! — вметна разгорещено Уолкър. — Веднага щом Морган се върне, ще се свиеш в черупката си, както винаги си правил.
— Не и този път! Не и ако знам, че всички заставате зад мен!
— И защо ни е да заставаме зад теб? — озъби се Уолкър. — Не си направил нищо, за да ни убедиш, че имаш мозък и наполовина колкото Морган.
— Но не съм и наполовина толкова откачен, колкото е той!
— Той не е откачен.
— Нима? Нима ще изчакате да вдигне всички шерифи на крак, преди най-накрая да го признаете? Да убием свещеник и да отвлечем жена му, когато се предполага, че трябва да си живеем кротко и да избягваме да привличаме вниманието на властите — и това ако не е дело на луд човек, не знам какво е!
— Морган не е луд! И аз няма да застана срещу него!
— Защото още имаш жълто около устата, Уолкър. — Търнър се обърна към останалите. — И вие ли ще слушате това хлапе и ще се оставите да свършите с куршум между очите?
— Морган ще се оправи веднага, щом се успокои. Той е умен и хитър. Няма да се остави да го погне шерифа заради някаква си жена. Освен това, след няколко дни ще продадем стадото и всички ще се махнем оттук.
— Стига да доживеем дотогава. Морган е откачил, казвам ви. Той…
Търнър замлъкна по средата на изречението, внезапно забелязал купчинката дрехи, сгънати в ъгъла. Той се обърна към жената, която стоеше безмълвно до огнището.
— Какво е станало, Кончита? Морган ли те накара да изнесеш нещата си от спалнята? Сигурно те е накарал и да я почистиш, защото ще си доведе компания?
Гладкото й лице остана непроницаемо. Търнър гръмко се разсмя.
— Така е станало, нали? Не мога да повярвам! Явно съм улучил момента!
Внезапно Кончита се хвърли към купчината дрехи в ъгъла, сграбчи ги и се отправи към вратата. Търнър все още се хилеше истерично, когато вратата се захлопна зад гърба й. Когато най-сетне смехът му заглъхна, той огледа победоносно насъбралите се около масата мъже.
— Е, все още ли твърдите, че приказвам безсмислици?
— На Морган просто му е писнало от тая кучка, това е. Това не означава, че се кани да доведе жената на свещеника.
— Обзалагаш ли се, че си прав?
Уолкър не отговори.
— И аз така си помислих. — Търнър посегна към чинията с царевични питки и грабна грамаден къс. — Няма какво повече да говоря. Морган сам ще ви убеди, като доведе тая вечер жената на свещеника със себе си.
— Ти си луд!
— Добре, да направим сделка. — Търнър се облегна на лакти върху масата и присви пресметливо очи, вторачил поглед в Уолкър. — Ако греша, ще млъкна и повече няма да си отворя устата. Но ако се окажа прав и Морган доведе оная жена със себе си, искам всички да признаете, че е време сами да се погрижим за себе си.