— Ти никога ли не си отговарял на писмата му?
— Той не си пише адреса. — Но след малко добави: — Е, на писмата му има печат с името на селото. Достатъчно е да му пиша до тамошното стопанство.
Тереза се срамуваше от Томаш, задето го беше подозирала, и й се искаше да компенсира вината си, като бъде добра към неговия син.
— Тогава защо не му пишеш? Защо не го поканиш?
— Той прилича на мен — обясни Томаш. — Когато говори, криви горната си устна също като мен. Да виждам собствената си уста как говори за Господ Бог ми изглежда прекалено странно.
Тереза прихна.
И Томаш се разсмя с нея.
Тереза каза:
— Томаш, не ставай дете! Та това е толкова стара история. Ти и първата ти жена. Него какво го интересуват тези неща? Какво общо има той с тях? Защо трябва да караш някого да страда само защото на младини си имал лош вкус?
— Ако трябва да бъда честен, страх ме е от тази среща. Това е главната причина да я избягвам. Не знам защо бях толкова твърдоглав. Човек вземе веднъж някакво решение, дори без да знае как и защо, и оттам нататък това решение продължава да живее, движено от собствената си инерция. С годините става все по-трудно да го промениш.
— Покани го — каза Тереза.
Същия следобед на връщане от краварника тя чу откъм шосето гласове. Приближи и видя камиона на Томаш. Той се беше сгънал на две и сваляше гума. Неколцина мъже го бяха наобиколили, зяпаха и чакаха да свърши с ремонта.
Тереза не помръдваше от мястото си и не можеше да откъсне очи от тази картина: Томаш изглеждаше стар. Косите му бяха побелели и тромавите му движения не бяха тромави движения на лекар, който е станал шофьор, а тромави движения на човек, който вече не е млад.
Тереза се сети за един неотдавнашен свой разговор с председателя. Той й беше казал, че камионът на Томаш е в окаяно състояние. Не че се оплакваше, каза го на шега, но все пак загрижено. „Томаш познава по-добре онова, дето е в човешкото тяло, отколкото онова, дето е в двигателя“ — смееше се той. А после сподели с Тереза, че вече няколко пъти е ходил да се моли по разни инстанции да разрешат на Томаш отново да практикува като лекар в околията. Но накрая разбрал, че полицията никога няма да допусне такова нещо.
Тереза се скри зад едно дърво, за да не я видят мъжете, но все така не сваляше очи от Томаш. Сърцето й се свиваше от угризения: заради нея той се бе върнал от Цюрих в Прага. Заради нея беше напуснал самата Прага. А тя и тук не го бе оставила на спокойствие и дори над умиращия Каренин го бе измъчвала с тайните си подозрения.
Винаги го беше упреквала в душата си, че не я обича достатъчно. Смяташе собствената си любов за нещо, което не подлежи на каквото и да било съмнение, а неговата за най-обикновена снизходителност.
Сега вижда, че е била несправедлива. Ако наистина бе обичала толкова много Томаш, трябваше да остане с него в чужбина! Там Томаш беше доволен, там пред него се разкриваше нов живот! А тя замина! Вярно, втълпяваше си, че го прави от великодушие, за да не му бъде в тежест. Но дали това великодушие не беше само оправдание? В действителност тя знаеше, че той ще се върне при нея. Зовеше го да я следва все по-надолу и по-надолу, както самодивите примамват селяните, за да ги издавят в блатата. Тереза се беше възползвала от стомашната язва на Томаш, за да изтръгне от него обещание, че ще отидат да живеят на село! Колко коварна беше! Зовеше го да я следва, сякаш искаше отново и отново да изпита любовта му, зовеше го толкова дълго, че накрая той се озова тук: прошарен и отпаднал, с полуосакатени ръце, които вече никога не ще могат да държат скалпел.
Намираха се там, откъдето вече нямаше накъде. Къде биха могли да отидат от това село? Зад граница никога не биха ги пуснали. В Прага беше безсмислено да се връщат, никой нямаше да ги вземе на работа там. А да се местят в друго село нямаше никаква причина.
Боже мой, нима трябваше да дойдат чак тук, за да повярва тя, че Томаш я обича?
Най-после той бе успял да смени гумата. Седна зад волана, мъжете се накачиха отзад и моторът се разкашля.
Тереза се прибра и напълни ваната. Легна в горещата вода и си каза, че цял живот е използвала своята слабост срещу Томаш. Всички ние сме склонни да смятаме силата за виновник, а слабостта — за невинна жертва. Но сега Тереза осъзнава: в техния случай е било точно обратното! И сънищата й, сякаш знаеха единствената слабост на този силен мъж, му разкриваха страданието на Тереза, за да го принуждават да отстъпва! Слабостта на Тереза беше агресивна, тя караше Томаш постоянно да капитулира, докато накрая той престана да бъде силен и се превърна в зайче, сгушено в прегръдките й. Този сън не излизаше от мислите й.