Тя излезе от ваната и заизбира какво да облече. Искаше да бъде в най-хубавите си дрехи, за да я хареса Томаш, за да му достави радост.
Едва успя да закопчее последното копче, когато Томаш нахълта с гръм и трясък в къщата заедно с председателя на стопанството и с един неестествено блед млад селянин.
— Бързо — викна Томаш, — давай силна ракия!
Тереза изтича да донесе бутилка сливова. Напълни една чашка и младият мъж я обърна на екс.
Междувременно Тереза узна какво се беше случило. По време на работа момчето си изкълчило ръката в рамото и умирало от болки, никой не знаел как да му помогне, докато накрая извикали Томаш и той наместил ставата с едно-единствено движение.
Момчето гаврътна още една чашка и каза на Томаш:
— Жена ти днеска е дяволски красива!
— Ама че си глупав! — обади се председателят. — Госпожа Тереза винаги е красива.
— Аз знам, че винаги е красива — рече момчето, но днес освен това е и много хубаво облечена. Никога не сме ви виждали с тази рокля. Да не би да се каните да излизате някъде?
— Не, не се каня. Облякох се така заради Томаш.
— Е, докторе, кой като тебе! — засмя се председателят. — Къде ти моята бабичка да се издокара заради мене!
— Ами нали затова ходиш на разходка с прасето, а не с нея — прихна младежът и дълго се смя.
— Тъкмо стана дума, какво прави Мефистофел? — попита Томаш. — Не съм го виждал от цял… — замисли се — от цял… час!
— Тъгува по мене — отговори председателят.
— Като ви гледам с тази рокля, много ми се приисква да потанцувам с вас — обърна се момчето към Тереза. — Ще я пуснете ли с мен на танци, докторе?
— Да отидем всички — реши Тереза.
— Ти идваш ли с нас? — попита момчето Томаш.
— Къде? — не разбра Томаш.
Момчето спомена един съседен град, в чийто хотел имаше бар с дансинг.
— И ти идваш — заяви после заповеднически на председателя и понеже беше обърнал и трета сливова, добави: — Ако на Мефистофел ще му е мъчно, да го вземем и него с нас! Ще им закараме два нереза! Всички женички ще паднат по гръб, като видят два нереза! — И отново се разсмя продължително.
— Ако Мефистофел няма да ви притеснява, ще дойда с вас — реши председателят и всички се качиха в камиона. Томаш седна зад волана, Тереза до него, а двамата мъже отзад с преполовената бутилка сливова. Едва когато излязоха от селото, председателят се сети, че са забравили Мефистофел. Извика на Томаш да се върнат.
— Няма нужда, един нерез стига — заяви младежът и председателят се успокои.
Мръкваше се. Пътят се виеше нагоре.
Пристигнаха в града и спряха пред хотела. Тереза и Томаш никога не бяха ходили там. Слязоха по стълбите в сутерена, където имаше бар, дансинг и няколко маси. Един шейсетинагодишен господин свиреше на пиано, а дама на приблизително същата възраст — на цигулка. Свиреха стари шлагери, поне отпреди четирийсет години. На дансинга танцуваха пет-шест двойки.
Младежът се огледа и каза:
— Не виждам тук жена като за мене! — И без да губи време, покани на танц Тереза.
Председателят и Томаш седнаха на една свободна маса и си поръчаха бутилка вино.
— Аз не мога да пия! Нали ще карам! — напомни Томаш.
— Я стига глупости махна с ръка председателят, — ще преспим тук. — И тозчас тръгна към рецепцията да запази две стаи.
После Тереза се върна с момчето от дансинга, на свой ред я покани председателят и едва накрая тя танцува с Томаш. Докато се поклащаха в ритъма на музиката, промълви:
— Томаш, всичко лошо в твоя живот дойде от мен. Заради мен ти стигна дотук. Толкова пропадна, че по-надолу вече няма накъде.
— Какви ги приказваш? Защо да съм пропаднал?
— Ако бяхме останали в Цюрих, сега щеше да правиш операции.
— А ти щеше да правиш снимки.
— Глупаво е да сравняваш тези неща — възпротиви се Тереза. — За теб професията беше всичко, докато аз мога да върша каквото и да било и ми е все едно. Аз не изгубих абсолютно нищо. Ти изгуби всичко.
— Тереза — спря я Томаш, — ти не си ли разбрала, че аз съм щастлив тук?
— Твоето призвание беше да оперираш — каза тя.
— Тереза, призванието е дивотия. Нямам никакво призвание. Никой няма никакво призвание. Не можеш да си представиш какво огромно облекчение е да знаеш, че си свободен, че нямаш призвание.
Искреният му глас не оставяше и сянка от съмнение. В мислите на Тереза изплува картината от изминалия следобед — как той поправяше камиона и й изглеждаше остарял. Беше стигнала там, където беше искала да стигне: нали винаги беше мечтала той да остарее. Отново се сети за зайчето, което притискаше към лицето си в своята детска стая.