— Сама съм си го правила — каза Сабина.
— Грозно е, наистина е грозно — повтори Мари-Клод високо. — Недей да го носиш!
Франц знаеше, че за жена му няма никакво значение дали украшението е грозно, или не. За нея беше грозно онова, което тя искаше да вижда грозно, а красиво онова, което искаше да вижда красиво. Бижутата на техните приятели бяха априори красиви. Дори да й се видеха много грозни, тя никога нямаше да го каже на глас, защото ласкателството отдавна бе станало нейна втора природа.
Защо тогава беше решила да сметне собственоръчно изработеното от Сабина бижу за грозно?
Изведнъж на Франц му проблесна: Мари-Клод беше заявила, че бижуто на Сабина е грозно, защото можеше да си позволи това.
И по-точно Мари-Клод беше заявила, че бижуто на Сабина е грозно, за да даде да се разбере, че може да си позволи да каже на Сабина, че бижуто й е грозно.
Сабинината изложба преди година не бе минала с особен успех и Мари-Клод не държеше кой знае колко на приятелството на Сабина. Обратното, Сабина имаше причини да държи на приятелството на Мари-Клод. Това обаче не личеше от поведението й.
Да, за Франц останалото беше съвършено ясно: Мари-Клод се бе възползвала от случая, за да покаже недвусмислено на Сабина (а и на останалите) какво е реалното съотношение на силите между тях двете.
7
Кратък речник на неразбраните думи (край)
Старата църква в Амстердам
От едната страна има къщи и зад техните големи партерни прозорци, подобни на витрини, се виждат малки стаи на леки жени. Самите леки жени седят по бельо плътно до стъклата в изящни, отрупани с възглавнички кресла. Приличат на големи скучаещи котки.
Цялата отсрещна страна на улицата е заета от величествен готически храм от четиринайсети век. Между света на леките жени и света на Бога като река, отделяща две царства, се стеле тежка миризма на урина.
Вътре в църквата от стария готически стил са останали само високите голи бели стени, колоните, сводът и прозорците. По стените няма нито едно изображение, пред тях — нито една статуя. Църквата е толкова изпразнена, че прилича на физкултурен салон. Само по средата са подредени в голям квадрат столове, ограждащи миниатюрен подиум с амвон за проповедника. Зад столовете са разположени дървени килийки — ложи за богатите градски родове.
Столовете и ложите са поставени тук, без изобщо да бъдат съобразени с линията на стените и с разположението на колоните, сякаш искат да засвидетелстват на готическата архитектура своето безразличие и пренебрежение. Калвинистката вяра е превърнала още преди векове църквата в най-обикновен хангар, чието единствено предназначение е да предпазва богомолците от дъждовете и снега.
Франц беше във възторг: през тази огромна зала бе преминал Великият Поход на историята.
Сабина пък си спомни как след комунистическия преврат всички замъци в Чехия бяха национализирани и превърнати в техникуми, старчески домове, а някои дори в краварници. Веднъж тя бе посетила един такъв краварник: сред гипсовите орнаменти на стените бяха забити ченгели с железни халки и към тях бяха привързани кравите, които гледаха замечтано през прозорците към градината на замъка. В градината се разхождаха кокошки.
Франц каза:
— Тази празнота ме очарова. Хората трупат олтари, статуи, изображения, столове, кресла, килими, книги, докато един ден идва мигът на разкрепостяващото ликуване и те помитат всичко като трохи от маса. Можеш ли да си представиш Херкулесовата метла, която е разчистила всичко в този храм?
Сабина посочи една дървена ложа.
— Бедните е трябвало да стоят прави, а богатите са седели в ложи. Но има нещо, което е обединявало банкера и бедняка: ненавистта към красотата.
— Що е красота? — попита Франц и пред очите му изплува вернисажът, в който му се беше наложило неотдавна да вземе участие заедно с жена си. Безнадеждна суета в словата, суета в културата, суета в изкуството.
По време на студентската бригада на младежкия строителен обект, една неделя, когато в душата й се бе натрупала отрова от денонощно гърмящите по високоговорителите бодри маршове, тя се качи на мотоциклет и пропътува километри през гората. Спря в едно малко селце, притулено сред хълмове. Подпря мотоциклета на стената на църквата и влезе вътре. Отслужваха литургия. По онова време религията се преследваше от режима и повечето хора избягваха да влизат в църква. И тук по скамейките бяха насядали само старци и бабички, защото те не се страхуваха от режима. Страх ги беше само от смъртта.