Свещеникът произнесе с напевен глас някакво изречение и хората го повториха след него в хор. Това бяха литании. Едни и същи думи се връщаха отново и отново като странник, който не може да откъсне очи от ширналата се пред него гледка, или като човек, който не може да се раздели с живота. Сабина седеше най-отзад, понякога затваряше очи, за да попие по-пълно музиката на словото, и пак ги отваряше: виждаше над себе си боядисания в синьо свод, обсипан с едри златни звезди. Беше очарована.
Онова, което неочаквано за самата себе си бе открила в селската църква, не беше Бог, а красотата. При това Сабина разбираше добре, че църквата и литаниите не бяха красиви сами по себе си, а именно съпоставени с младежкия обект, където тя прекарваше дните си сред грохота на песни. Литургията беше прекрасна, защото й се беше явила внезапно и тайно като свят, станал жертва на измяна.
Оттогава Сабина знаеше, че красотата е свят, станал жертва на измяна. Човек може да я срещне само когато някъде преследвачите по грешка са забравили за нея. Красотата е скрита зад кулисите на първомайските манифестации. Ако искаме да я съзрем, трябва да раздерем платното на декора.
— За първи път ми се случва някоя църква да ме очарова така — каза Франц.
Но не протестантският дух, нито пък аскетизмът бяха разпалили възторга му. Беше нещо друго, нещо много лично, за което той не се осмеляваше да говори пред Сабина. Струваше му се, че чува глас, който го насърчава да грабне метлата на Херкулес и да разчисти от живота си вернисажите на Мари-Клод, певците на Мари-Ан, конгресите и симпозиумите, ненужните слова, суетните думи. Голямото празно пространство на Амстердамския храм бе станало за него символ на собственото му освобождение.
Сила
В леглото на един от многото хотели, оазиси на тяхната любов, Сабина си играеше с ръцете на Франц.
— Просто не е за вярване — обади се тя — какви мускули имаш!
Похвалата достави удоволствие на Франц. Той стана от леглото, хвана тежкия дъбов стол за единия крак долу при пода и бавно го вдигна нагоре.
— Не бива да се боиш от нищо — каза. — Ще те защитя във всяка ситуация. Бил съм състезател по джудо.
Ето че успя да вдигне тежкия стол над главата си с една ръка и Сабина каза:
— Приятно ми е да знам, че си толкова силен.
Но дълбоко в душата си додаде: Франц наистина е силен, но силата му е насочена навън. Спрямо хората, с които живее, които обича, той е слаб. Слабостта му се нарича доброта. На нея, Сабина, той никога не би заповядал. Не би и наредил като Томаш навремето да сложи огледало на пода и да ходи по него гола. И не защото му липсва чувственост. Липсва му сила да й нареди. Има неща, които могат да станат реалност само чрез насилие. Плътската любов е немислима без насилие.
Сабина не сваляше очи от Франц, който кръстосваше стаята с високо вдигнатия стол. Тази гледка и се струваше гротескна и я изпълваше със странна печал.
Франц остави стола на земята и седна на него с лице към Сабина.
— Не че ми е неприятно да бъда силен — каза той, — но за какво са ми в Женева тези мускули? Само за украса. Като пауново перо. През целия си живот не съм набил никого.
Сабина развиваше нататък меланхоличните си разсъждения. А ако имаше партньор, който да й заповядва? Който иска да е неин господар? Колко дълго щеше да го изтърпи? Най-много пет минути! От което заключи, че никой мъж не е за нея. Нито силен, нито слаб. Тя проговори:
— А защо не употребиш някой път силата си против мен?
— Защото да обичаш, означава да се откажеш от силата си — промълви Франц.
Сабина осъзна две неща: първо, че неговите думи са прекрасни и правдиви. Второ, че с това изречение Франц се самоизключва от нейния еротичен живот.
Да живееш в истина
Това е формулировка, която е употребил Кафка или в своя дневник, или в някое от писмата си. Франц вече не помнеше къде точно я бе срещнал. Но формулировката го бе заинтригувала. Какво означава да живееш в истина? Да се дефинира чрез отрицание е лесно: това означава да не лъжеш, да не се спотайваш, да не криеш нищо. Откакто познава Сабина, Франц живее в лъжа. Разказва на жена си за конгреса в Амстердам и за лекциите в Мадрид, които никога не е чел, и се страхува да се разхожда със Сабина по улиците на Женева. Забавно му е да лъже и да се крие именно защото никога не го е правил. Развълнуван е приятно като отличник на класа, който един път в живота си е решил да избяга от час.