Това е една съвсем невинна изневяра, много подхождаща на Франц, който никога не би причинил мъка на очилатата си студентка. Той поддържа у себе си култа към Сабина по-скоро като религия, отколкото като любов.
А и в крайна сметка от теологията на тази религия произтича, че младата любовница му е изпратена от Сабина. Затова и между земната и неземната любов на Франц цари съвършен мир. И ако неземната любов съдържа задължително (защото е неземна) голяма доза необяснимо и неразгадаемо (да си спомним за речника на неразбраните думи, за този дълъг списък от недоразумения!), то земната любов е основана на истинско разбиране.
Студентката е много по-млада от Сабина, музикалната композиция на живота й е едва нахвърляна и тя с благодарност включва в нея заимствани от Франц мотиви. Великият Поход на Франц е и нейна религия. Музиката е за нея дионисиевско опиянение, както и за него. Често ходят заедно да танцуват. Живеят в истина, не се налага нищо от онова, което правят, да бъде пазено в тайна от някого. Обичат компанията на приятели, колеги, студенти и непознати, обичат да седят, пият и бъбрят с тях. Често си правят екскурзии до Алпите. Франц се навежда, момичето се покатерва на гърба му и той тича с нея из ливадите, като при това рецитира гръмогласно дълго немско стихотворение, на което го е научила в детството майка му. Момичето се смее, прегръща го през шията и се възхищава от краката, раменете и белите му дробове.
Само смисълът на странната симпатия, която Франц храни към окупираните от руския гнет държави, й убягва. За годишнината от агресията някакво чешко общество в Женева организира паметно тържество. В залата има много малко хора. Ораторът е с прошарени коси, тупирани от фризьор. Чете дълга реч, която навява скука и на неколцината ентусиасти, дошли специално да го чуят. Говори френски без грешки, но с кошмарен акцент. Понякога, за да подчертае мисълта си, вдига показалец и това изглежда така, сякаш заплашва хората в залата.
Очилатото момиче седи до Франц и с мъка потиска прозявките си. Затова пък Франц се усмихва щастливо. Гледа прошарения мъж, който му е симпатичен дори със странния си показалец. Има чувството, че мъжът е тайнствен пратеник, ангел, който поддържа връзката между него и богинята му. Затваря очи, както ги бе затварял, легнал върху тялото на Сабина, в петнайсет европейски и в един американски хотел.
Четвърта част
Душа и тяло
1
Тереза се прибра в един и половина през нощта, влезе в банята, после си облече пижамата и легна до Томаш. Той спеше. Тя се наведе над лицето му и когато го целуна, долови от косите му някаква особена миризма. Помириса ги още веднъж и още веднъж. Започна да го души като пес, докато накрая разбра: беше мирис на женски скут.
В шест издрънча будилникът. Часът на Каренин. Той винаги се събуждаше много по-рано от стопаните си, но не се осмеляваше да смущава съня им. Очакваше нетърпеливо звъна на будилника, който бе за него сигнал, че може да скочи върху леглото, да гази по телата им и да ги побутва с муцуна. Някога, в началото, те се бяха опитвали да не му позволяват това и го събаряха от леглото, но той излезе по-твърдоглав от тях и отстоя правата си. Впрочем напоследък на Тереза бе започнало да й става приятно Каренин да я приветства с новия ден. За него мигът на събуждането беше самото щастие: той се дивеше наивно и глуповато, че пак го има на този свят, и искрено се радваше на това откритие. За разлика от него Тереза се събуждаше неохотно, искаше й се да удължи нощта и да не отваря очи.
Сега Каренин бе застанал насред антрето, вперил поглед нагоре към закачалката, от която висяха нашийникът и каишката. Тереза му ги сложи и се отправи с него към магазина. Там купи мляко, хляб, масло и, както винаги, едно хлебче за Каренин. На връщане той припкаше край нея, захапал хлебчето. Оглеждаше се горделиво на всички страни и очевидно вниманието на минувачите не му беше никак неприятно.
У дома се излегна, все така с хлебчето в уста, на прага на хола и зачака Томаш да го забележи, да застане на четири крака, да заръмжи и да се престори, че иска да му отнеме хлебчето. Това беше всекидневен ритуал: най-малко пет минути двамата се гонеха из апартамента, а после Каренин се пъхваше под масата и на бърза ръка излапваше хлебчето.
Но този път кучето напразно очакваше утринната церемония. Томаш бе седнал пред малкия транзистор на масата и слушаше съсредоточено.