Беше късно след полунощ, когато приключи със сметките за деня и занесе парите на управителя. После отиде да каже лека нощ на посланика, който оставаше за нощна смяна. Зад продълговатия пулт на рецепцията имаше врата към малка стаичка с тясна кушетка, на която можеше да се подремне. Над кушетката бяха закачени фотографии в рамки. На всички тях се виждаше посланикът в обкръжението на други хора, които или се усмихваха към обектива, или стискаха ръката му, или пък седяха заедно с него на маса и подписваха разни документи. Някои снимки бяха придружени с автографи. На най-видно място бе сложена снимката, на която до главата на посланика се усмихваше физиономията на Джон Фицджералд Кенеди.
Този път посланикът не си приказваше с американския президент, а с един непознат мъж на около шейсет, който млъкна при влизането на Тереза.
— Това е моя приятелка — успокои го посланикът, — говори спокойно. — А после се обърна към Тереза: — Днес са осъдили сина му на пет години.
Тереза научи, че през първите дни на нахлуването синът на човека наблюдавал заедно с приятели входа на сградата, където се били настанили специалните служби на руската армия. Било му ясно, че излизащите оттам чехи са агенти на руските служби. Проследявал ги с приятелите си, записвал номерата на колите им и ги съобщавал на редакторите от тайната чешка радиостанция, които на свой ред предупреждавали населението да се пази от тези хора. С помощта на приятелите си младежът нанесъл побой на един от агентите.
Мъжът каза:
— Ето тази снимка е единственото веществено доказателство. Синът ми отричаше всичко до момента, в който му я показаха. — Той извади от портфейла си изрезка. — Отпечатана е в „Таймс“, есента на шейсет и осма.
На снимката се виждаше млад мъж, стиснал за шията друг мъж. Около тях — тълпа зяпачи. Под снимката имаше надпис: „Разправа с колаборационист“.
Тереза си отдъхна. Не, снимката не беше нейна.
После тръгна с Каренин към къщи през нощна Прага. Мислеше си за дните, когато бе фотографирала танковете. Горките наивници, вярваха, че рискуват живота си за родината, а в същото време неволно са сътрудничили на съветската милиция.
Прибра се в един и половина. Томаш вече спеше. Косите му миришеха на женски скут.
8
Какво е кокетство? Навярно бихме могли да го формулираме така: поведение, което цели да покаже на другия, че сексуална близост е възможна, но тази възможност не бива в никакъв случай да изглежда сигурна. С други думи: кокетството е даване на обещание за прелюбодеяние, но без гаранции.
Тереза стои зад бара и клиентите, на които налива алкохол, флиртуват с нея. Неприятен ли й е неспирният поток от комплименти, двусмислици, вицове, предложения, усмивки и погледи? Ни най-малко. Тя изпитва неудържимо желание да изложи своето тяло (чуждото тяло, което иска да прокуди по широкия свят) на напора на този прибой.
Томаш непрекъснато я убеждава, че любовта и физическите ласки са две различни неща. Тя не желае да разбере това. Сега е заобиколена от мъже, към които не храни и най-малка симпатия. Какво ли би било да се люби с тях? Жадува да опита, поне под формата на неподкрепеното с гаранции обещание, наречено кокетство.
Това нейно желание не бива да бъде разбрано погрешно: тя не иска да си връща на Томаш. Иска да намери изход от лабиринта. Знае, че се е превърнала в баласт за Томаш: приема нещата прекалено сериозно, от всичко прави трагедия, не може да проумее лекотата и забавната маловажност на физическата любов. Иска да се научи на лекота! Мечтае някой да я излекува от нейната анахроничност!
Ако за другите жени кокетството е втора природа, несъществена рутина, за Тереза то се е превърнало в поле за важно изследване, целящо да й покаже на какво е способна. Но именно защото е нещо толкова сериозно и важно за нея, кокетството й съдържа всичко друго, освен лекота, то е принудено, измъчено, пресилено. Равновесието между обещанието и неговата негарантираност (нали това равновесие е същността на истинската виртуозност в кокетството!) при Тереза е нарушено. Тя обещава прекалено пламенно, без обаче да покаже достатъчно ясно, че обещанието не я задължава с нищо. С други думи, изглежда на всеки мъж абсолютно достъпна. Но когато мъжът поиска онова, което според него му е било обещано, да се осъществи, среща остра съпротива и си я обяснява по единствения възможен начин: че Тереза е обиграна и зла.