9
На едно от свободните столчета пред бара седна момче на около шестнайсет години. То подхвърли няколко закачки и те се врязаха в разговора като сгрешена линия в чертеж, която не може да бъде нито продължена, нито изтрита.
— Имате хубави крака — каза й.
— През дървото на бара ли ги видяхте? — сряза го тя.
— Виждал съм ви на улицата — поясни той, но тя вече се беше обърнала на друга страна и се занимаваше с друг клиент. Момчето поиска да му налее коняк. Тя отказа.
— Навършил съм осемнайсет — запротестира той.
— Тогава ми покажете паспорта си — настоя Тереза.
— Няма да ви го покажа.
— Ами в такъв случай пийте лимонада.
Хлапакът стана, без да каже дума, и излезе. Някъде след половин час се върна и пак се настани на бара. Движенията му бяха станали плавни и вонеше на алкохол на три метра наоколо.
— Лимонада — поръча той.
— Вие сте пиян! — каза Тереза.
Хлапакът посочи надписа на стената зад нея: Забранено е да се сервира алкохол на лица под осемнайсет години.
— Забранено е да ми сервирате алкохол каза той, като замахна с широк жест към Тереза, — но никъде не пише, че не мога да седя тук пиян.
— Къде се подредихте така? — попита го Тереза.
— В отсрещната кръчма — изхили се той и пак поиска лимонада.
— И защо не си останахте там?
— Защото искам да ви гледам — отвърна хлапакът. — Влюбен съм във вас!
При тези думи на лицето му се изписа странна гримаса. Тереза не проумяваше: дали и се присмива? Или флиртува? Или се шегува? Или е толкова пиян, че не знае какво говори?
Тя сложи чаша лимонада пред него и се зае с другите посетители. Изречението „Влюбен съм във вас!“ сякаш изтощи хлапака. Той не каза нито дума повече, остави тихо парите на бара и изчезна, без Тереза дори да забележи.
Но веднага след това някакъв дребен плешив мъж, който беше изпил вече три водки, се обади:
— Госпожо, нали знаете, че на малолетни не се сервира алкохол?
— Да не би да съм му сервирала? Той пи лимонада.
— Много добре видях какво му сипахте в лимонадата!
— Какви ги измисляте? — разкрещя се Тереза.
— Още една водка — поръча плешивият мъж и додаде: — От доста време ви наблюдавам.
— В такъв случай бъдете благодарен, че имате възможност да гледате една хубава жена, и си затваряйте устата — обади се някакъв висок мъж, който малко преди това беше застанал до бара и беше видял цялата сцена.
— Вие не се бъркайте! Не е ваша работа! — разгневи се плешивият.
— А можете ли да ми обясните защо смятате, че е ваша работа? — апострофира го високият мъж.
Тереза сипа на плешивия водката, която беше поръчал. Той я изпи на екс, плати и си тръгна.
— Благодаря ви — обърна се Тереза към високия мъж.
— Моля ви се, за такава дреболия рече той и също си тръгна.
10
Няколко дни по-късно отново се появи на бара. Когато го видя, Тереза му се усмихна като на приятел.
— Трябва да ви благодаря още веднъж. Този плешивец често идва тук и е страшно противен.
— Забравете го.
— Но защо искаше да ми причини неприятности?
— Просто защото е пияница. Още веднъж ви моля настоятелно — забравете го.
— Щом ме молите, ще го забравя.
Високият мъж я гледаше в очите:
— Обещайте ми.
— Обещавам.
— Колко е хубаво да чуя от вас, че ми обещавате нещо — каза мъжът, продължавайки да я гледа в очите.
Това беше кокетиране: поведение, чрез което даваме на другия да разбере, че сексуалната близост е възможна, макар възможността да си остава негарантирана и теоретична.
— Как изобщо е възможно точно в този квартал, най-грозния в Прага, човек да срещне жена като вас?
Тереза на свой ред попита:
— Ами вие? Какво търсите вие в най-грозния квартал на Прага?
Мъжът обясни, че живее наблизо, инженер е и последния път се отбил в бара съвършено случайно, на връщане от работа.
11
Тереза гледаше Томаш, но погледът й не беше отправен към очите му, а десет сантиметра по-нагоре, към косите, които миришеха на чужд скут.
— Томаш, не издържам повече. Зная, че не бива да се оплаквам. Откакто се върна заради мен в Прага, аз си забраних да ревнувам. Не искам да ревнувам, но не съм достатъчно силна да се съпротивлявам на ревността. Моля те, помогни ми!
Той я хвана под ръка и я заведе в парка, където преди години често се разхождаха. Пейките там бяха сини, жълти, червени. Седнаха на една от тях и Томаш каза:
— Разбирам те. Зная какво искаш. Уредил съм каквото трябва. Сега ти ще се качиш на Петршин.
Изведнъж я обзе безпокойство: