Мъжът вдигна пушката.
Тереза усети, че смелостта я напуска. Изпадна в отчаяние от своята слабост, но не можеше да се справи с нея. Проговори:
— Но аз не дойдох по свое желание.
Мъжът моментално наведе надолу цевта на пушката и промълви кротко:
— Щом не е по ваше желание, ние не можем да го направим. Нямаме право.
И гласът му беше ласкав, сякаш се извиняваше на Тереза, че не може да я застреля, щом тя самата не иска. Тази ласкавост й късаше сърцето. Тя се извърна към ствола на дървото, опря буза о кората и се разплака.
14
Цялото й тяло се тресеше от плач и тя прегръщаше дървото така, сякаш не беше дърво, а баща й, когото бе изгубила, дядо й, когото никога не беше виждала, прадядо й, прапрадядо й, някой вековен старец, дошъл от бездънните дълбини на времето, за да й подложи за милувка бузата си чрез грапавата кора на дървото.
Най-после Тереза се извърна. Тримата мъже се бяха отдалечили, шляеха се по ливадата като играчи на голф и пушката в ръцете на единия наистина приличаше на стик.
Тереза заслиза по пътечките от Петршин. В душата й се утаяваше тъга по мъжа, който трябваше да я застреля, но не го стори. Тя желаеше този мъж. Нали все някой трябва да й помогне! Томаш няма да го стори. Томаш я праща на смърт. Само някой друг може да й помогне!
Колкото повече наближаваше града, толкова по-остра ставаше тъгата й по онзи мъж и толкова по-силен страхът й от Томаш. Той няма да й прости, че не удържа обещанието си. Няма да й прости, че не беше достатъчно храбра и го предаде. Ето че вече крачеше по тяхната улица и след малко щеше да го погледне в очите. Завладя я такъв страх, че я присви стомах и започна да й се гади.
15
Инженерът я канеше в жилището си. Тя му отказа на два пъти. Но сега се съгласи.
Обядва както винаги на крак в кухнята и излезе. Нямаше два часът.
Приближаваше неговия дом и усещаше как краката и без команда на волята, сами, забавят хода си.
Но после й хрумна, че всъщност Томаш е онзи, който я беше изпратил при чуждия мъж. Нали той постоянно я убеждаваше, че любовта и сексът нямат нищо общо — и сега тя просто отива да провери и да докаже правотата на думите му. Чува неговия глас: „Разбирам те. Зная какво искаш. Уредил съм каквото трябва. Като се качиш горе, ще разбереш всичко.“
Да, тя чисто и просто изпълнява заповедите на Томаш.
Смята да остане у инженера съвсем за малко; само колкото да изпие едно кафе, само за да вкуси какво означава да стигне до самата граница на изневярата. Иска да изтика тялото си до тази граница, да го остави да постои малко там като на позорен стълб и когато инженерът понечи да го прегърне, да каже, както бе казала на мъжа с пушката на Петршин: „Но аз не дойдох по свое желание“.
И той ще наведе надолу цевта на пушката и ще каже с ласкав глас: „Щом не е по ваше желание, нищо не може да ви се случи. Нямам право.“
И тя ще се извърне към ствола на дървото и ще се разплаче.
16
Инженерът живееше в работнически пражки квартал, в стара кооперация, строена някъде в началото на века. Тереза тръгна по коридор с мръсни варосани стени. Изтрити каменни стъпала с железен парапет я отведоха до първия етаж. Вратата на инженера беше втората вляво, без табелка и звънец. Тереза почука.
Мъжът й отвори.
Жилището се състоеше от едно-единствено помещение, преградено на първите два метра със завеса, тъй че се образуваше нещо като антре; в тази част имаше маса с котлон върху нея и хладилник. Когато пристъпи оттатък завесата, Тереза видя насреща вертикален правоъгълник на прозорец в дъното на тясна и дълга стая; покрай едната стена имаше библиотека, от другата страна — легло и едно кресло.
— Жилището ми е повече от скромно — каза й инженерът. — Надявам се, че това не ви смущава.
— Не, не ме смущава отвърна Тереза, загледана в стената, която беше покрита от горе до долу с рафтове с книги. Този мъж няма една прилична маса, обаче има стотици книги. На Тереза й стана приятно и безпокойството, което не и даваше мира, докато вървеше насам, се поуталожи. От дете тя виждаше в книгата опознавателен знак на тайно братство. Човек, който има в къщата си такава библиотека, не може да й причини зло.
Той я попита какво да и предложи за пиене. Вино?
Не, не, не иска вино. Евентуално кафе.
Той се скри зад паравана, а тя застана пред библиотеката. Една от книгите привлече вниманието й. Беше превод на „Едип“ от Софокъл. Колко странно, че вижда тази книга тук! Преди много години Томаш й я беше дал да я прочете и дълго и беше разказвал за нея. После изложи разсъжденията си в един вестник и заради тази негова статия целият им живот се обърна с главата надолу.