Клозетът в старата кооперация от крайния квартал не беше чак толкова лицемерен. Подът му беше облицован със сивкави плочки, а тоалетната чиния стърчеше над тях сиротно и жалко. Тя не приличаше на бяла лилия, а точно на това, което си беше: разширен край на тръба. Липсваше дори дървена седалка, тъй че Тереза трябваше да седне върху студения емайлиран метал.
Тя седеше на ръба на тоалетната чиния и внезапно обзелото я желание да изпразни червата си беше желание да стигне до самото дъно на унижението, да бъде колкото се може повече и по-пълно — тяло, тялото, за което майка й обичаше да казва, че съществува на света само за да храносмила и отделя екскременти. Тереза изпразни червата си и докато траеше това, я обзе безпределна печал и самота. Нямаше нищо по-жалко от голото й тяло, кацнало на разширения край на една канализационна тръба.
Душата й вече не беше любопитен зрител, не беше злорада и високомерна; тя отново се бе спотаила дълбоко в тялото, в най-скритото му кътче, и чакаше отчаяно някой да я повика, за да излезе навън.
19
Тереза се изправи, пусна водата и излезе в импровизираното антре. Душата й зъзнеше в тялото, голо и отритнато. Тя още чувстваше върху ануса си допира на тоалетната хартия, с която се беше избърсала.
И точно тогава се случи нещо невероятно: Тереза закопня да се върне при мъжа в стаята, да чуе неговия глас, той да я заговори. Ако я заговореше с тих, дълбок глас, душата й щеше да се престраши, да се покаже на повърхността на тялото и Тереза щеше да заплаче. Щеше да прегърне мъжа така, както в съня си бе прегърнала широкия ствол на кестена.
Стоеше в антрето и се мъчеше да се пребори с непреодолимото си желание да се разплаче пред него. Знаеше, че ако не се справи с това желание, ще се случи нещо, което тя не иска. Ще се влюби в този мъж.
Тъкмо в този момент мъжът се обади отвътре. Като чу гласа му (само като глас, без да вижда високата му фигура), тя се изненада: гласът бе тънък и писклив. Как не бе забелязала това преди?
Навярно само изненадващото и неприятно впечатление от неговия глас й даде кураж да устои на изкушението. Тя влезе в стаята, наведе се да вдигне разхвърляните си по земята дрехи, облече се набързо и си тръгна.
20
Връщаше се от пазар с Каренин, понесъл между зъбите си хлебче. Беше студена сутрин, температурата беше малко под нулата. Минаваха покрай жилищен комплекс, където върху големите пространства между блоковете хората си бяха направили малки нивички и градинки. Изведнъж Каренин спря и се вторачи в тази посока. И Тереза погледна натам, но не видя нищо особено. Каренин я задърпа да го последва; тя го стори. И едва тогава съгледа над замръзналата пръст на една гола леха черната главичка на врана с голям клюн. Главичката без тяло помръдваше и клюнът от време на време издаваше скръбен, хриплив звук.
Каренин беше толкова неспокоен, че изпусна хлебчето. Наложи се Тереза да го завърже за дървото, понеже се боеше да не направи нещо лошо на враната. После коленичи на земята и се помъчи да разрови утъпканата пръст около тялото на живо погребаната птица. Оказа се трудно. Счупи си един нокът, потече кръв.
В този миг до нея падна камък. Тя се огледа и зърна две едва десетина годишни момчета зад ъгъла на най-близкия блок. Изправи се. Те видяха движението й и кучето при дървото и избягаха.
Тереза отново коленичи и заизравя пръстта, докато най-накрая успя да измъкне птицата от гроба й. Но враната беше осакатена и не можеше нито да ходи, нито да излети. Тереза свали от шията си червения шал, уви враната и я притисна с лявата ръка към тялото си. С дясната отвърза Каренин от дървото и трябваше да положи огромни усилия, за да го укроти и да го накара да върви плътно до нея.
Позвъни, защото нямаше свободна ръка да намери в джоба си ключа. Томаш й отвори. Тя му подаде каишката на Каренин. „Дръж го!“ заповяда и отнесе враната в банята. Сложи я на пода под умивалника. Враната пърхаше с крила и се мяташе, но не можеше да се помести от мястото си. От нея течеше някаква гъста жълта течност. Тереза й постла под умивалника стари парцали, за да не мръзне на студените плочки. Птицата час по час помахваше отчаяно със сакатото си крило и човката й стърчеше нагоре като упрек.
21
Тереза беше седнала на ръба на ваната и не можеше да откъсне очи от умиращата врана. В сиротната и клета птица виждаше собствената си съдба и на няколко пъти си каза: „В целия свят си нямам никого освен Томаш.“