Доказала ли й бе случката с инженера, че любовните авантюри нямат нищо общо с любовта? Че са леки, че нямат никаква тежест? По-спокойна ли е вече Тереза?
Не, ни най-малко.
В мислите й се връща тази сцена: тя излиза от клозета в жилището на инженера и тялото й остава неподвижно в антрето, голо и отритнато. Душата й, изплашена до смърт, трепери някъде дълбоко в утробата й. Ако в този миг мъжът, който лежеше вътре в стаята, бе повикал нейната душа, тя щеше да се разплаче, щеше да падне в прегръдките му.
Представи си, че вместо нея в антрето пред клозетната врата стои някоя любовница на Томаш, а вместо инженера в стаята е самият Томаш. Той щеше да каже на момичето една-едничка дума и то щеше да го прегърне през плач.
Тереза знае, че в такива мигове се ражда любовта: жената не може да устои на зова, който вика навън уплашената й душа; мъжът не може да устои на жената, чиято душа е трепнала от неговия глас. Уловките на любовта дебнат Томаш на всяка крачка и Тереза е обречена да се страхува за него всеки час, всяка минута.
С какво оръжие разполага тя? Само с верността си. Предложи му я от самото начало; още от първия ден, сякаш беше уверена, че няма какво друго да му даде. Любовта им е една чудата асиметрична постройка: изградена е върху безусловната й вярност и прилича на великански дворец, крепящ се върху една-единствена колона.
Враната вече почти не помръдваше крила и само раненото й краче трепваше конвулсивно на дълги интервали. Тереза не искаше да се отделя от нея, сякаш бдеше край смъртния одър на своя сестра. Все пак накрая отиде в кухнята, за да хапне нещо набързо.
Като се върна, враната беше мъртва.
22
През първата година на любовта им Тереза викаше, докато се любеха, и този неин вик, както вече казах, се стремеше да ослепи и оглуши сетивата. По-късно вече не викаше толкова, но душата й бе все така заслепена от любов и не виждаше нищо. Едва по време на акта с инженера отсъствието на любов помогна на душата й да прогледне.
Беше отново в сауната, изправена пред огледалото. Разглеждаше отражението си, а мислено си припомняше плътската сцена в жилището на инженера. Но не любовникът занимаваше мислите й. Честно казано, тя трудно би могла да опише външността му, май дори не бе обърнала внимание как изглеждаше гол. Онова, което си спомняше (и което сега възбудена наблюдаваше в огледалото), беше собственото й тяло, тъмният триъгълник и кръглата бенка непосредствено над него. Тази бенка, която Тереза винаги бе възприемала просто като прозаичен козметичен дефект, сега човъркаше съзнанието й. Тя искаше отново и отново да я вижда в онази невероятна близост с члена на непознатия мъж.
Непременно трябва да подчертая още веднъж: Тереза не жадуваше да види половия орган на мъжа, а своите срамни части в съседство с него. Не копнееше по тялото на любовника си, копнееше по своето собствено тяло, внезапно открито, сякаш видяно за първи път най-близкото, най-чуждото, най-възбуждащото.
Тя гледаше тялото си, поръсено със ситни капчици от душа, и си мислеше как утре — вдругиден инженерът отново ще застане пред бара. Искаше той да дойде, искаше пак да я покани у тях! Безумно искаше!
23
Всеки ден изпитваше страх, че инженерът ще застане пред бара и тя няма да намери сили да му каже „не“. Но дните минаваха и опасенията, че ще дойде, се смениха със страх, че няма да дойде.
Мина цял месец, а инженерът все не се появяваше. За Тереза това беше необяснимо. Неутоленото желание остана на заден план. Измести го тревогата: защо не идваше?
Обслужваше клиентите. Сред тях отново беше плешивият мъж, който я беше обвинил, че сервира алкохол на непълнолетни. Той разказваше на висок глас някакъв мръсен виц, който Тереза беше чувала поне сто пъти от пияните бираджии в ресторанта на малкия град. Отново изпита чувството, че светът на майка и се завръща при нея, и прекъсна грубо плешивия. Той се обиди:
— Вие няма да ми заповядвате. Трябва да сте безкрайно доволна, че ви държим на този бар.
— Кой ме държи? Кои са тези ние?
— Ние — натърти мъжът и си поръча още една водка. — И повече да не сте посмяла да ме обиждате, хубавичко го запомнете!
Посочи шията на Тереза, около която беше преметнат гердан от фалшиви перли.
— Откъде имате този гердан? Сигурно не е подарък от мъжа ви, дето мие прозорци по къщите! Той сто на сто няма пари да ви прави подаръци. Какво, клиентите ли ви подаряват? Срещу какво ли?
— Моментално млъкнете! — изсъска Тереза.
Мъжът протегна ръка да хване гердана.
— Не забравяйте, че проституцията у нас е забранена със закон!