Каренин се изправи на задните си крака, опря лапи на бара и изръмжа.
24
Посланикът й каза:
— Този е ченге.
— Ако беше ченге, нямаше да се държи толкова очебийно — възрази Тереза. — Каква е тази тайна полиция, дето не е тайна?
Посланикът се намести на своята кушетка и подви крака под себе си в йогистка поза. Над него Кенеди се усмихваше от рамката си и придаваше на думите му особено въздействие.
— Госпожо Тереза — каза бащински посланикът, — ченгетата изпълняват няколко функции. Първата е класическата. Подслушват какво си говорят хората и докладват за това на своите началници. Втората им функция е да сплашват. Дават ни да разберем, че ни държат в ръцете си и искат да се страхуваме. Точно към това се стремеше и вашият плешивец. Третата им функция се изразява в това да инсценират компрометиращи за нас ситуации. Днес никой няма интерес да ни обвинява в противодържавна дейност, защото едно такова обвинение само би ни спечелило нови симпатизанти. По-скоро ще гледат да открият по джобовете ни хашиш или да докажат, че сме изнасилили някое дванайсетгодишно момиченце. Винаги ще намерят някое момиченце, което да свидетелства.
Тереза отново се сети за инженера. Как така не дойде нито веднъж повече?
Посланикът продължи:
— На тях им е нужно да вкарат хората в капан, за да ги вербуват и после с тяхна помощ да поставят нови капани за нови хора, и така, стъпка по стъпка, да превърнат цялата нация в мрежа от техни доверени лица.
Тереза не мислеше за нищо друго, освен че инженерът е бил пратен от полицията. Кое беше онова странно момче, което се напи в отсрещната кръчма и й се обясни в любов? Заради него я нападна плешивото ченге и инженерът я защити. И тримата са играли ролите си от предварително изготвен сценарий, чиято цел е била да я накара да почувства симпатия към мъжа, който пък е имал задача да я прелъсти.
Как по-рано не бе обърнала внимание на тези детайли? Та нали и онова жилище беше толкова особено и въобще не подхождаше на мнимия си собственик! Защо един толкова елегантно облечен инженер ще живее в такава мизерна обстановка? И дали изобщо е инженер? Ако наистина е такъв, как е излязъл от работа в два следобед? И откъде накъде един инженер ще чете Софокъл? Не, библиотеката не беше библиотека на инженер! Стаята приличаше по-скоро на конфискувано жилище на някой арестуван беден интелектуалец. Когато Тереза беше десетгодишна и арестуваха баща й, и на него му конфискуваха жилището заедно с библиотеката. Кой знае за какво го бяха използвали после.
Сега вече й беше ясно защо той не се появи повече. Изпълнил е задачата си. Каква точно? Пияното ченге, без да иска, я бе издало с думите си: „Днес у нас проституцията е забранена със закон, не забравяйте!“ Значи мнимият инженер ще свидетелства, че тя е спала с него срещу пари! Ще я шантажират със скандал и ще я изнудват да донася за хората, които се напиват на нейния бар.
— Вашият случай според мен не крие никаква опасност — успокои я посланикът.
— Може би — промълви тя глухо и тръгна с Каренин из улиците на нощна Прага.
25
Хората най-често се стремят да избягат от своята мъка в бъдещето. Представят си по магистралата на времето една черта, отвъд която ще дойде краят на днешните им мъки. Но Тереза не вижда нищо такова пред себе си. Утеха й носи само погледът назад, към миналото. Отново беше неделя. Те се качиха в колата и заминаха далеч от Прага.
Томаш беше на волана. Тереза седеше до него, а на задната седалка се беше разположил Каренин, който току се навеждаше и ги лизваше по ушите. След два часа пристигнаха в малко курортно градче, където бяха прекарали няколко дни заедно преди пет-шест години. Смятаха да пренощуват там.
Паркираха на площада и слязоха от колата. Градчето си беше същото. Насреща им се издигаше хотелът, в който се бяха настанили навремето, с високата липа пред него. Вляво от хотела започваше стара дървена колонада, в чийто край в мраморна купа бликаше минерален извор и също както някога към струята се навеждаха хора с чаши в ръце.
А после Томаш отново й посочи хотела. Нещо все пак се беше променило. Преди той се наричаше „Грандхотел“, а сега отпред с големи букви пишеше „Байкал“. Те погледнаха табелата в края на сградата: „Площад «Москва». Обиколиха (Каренин ги следваше сам, без нашийник) всички улици, които знаеха отпреди, и проверяваха имената им: имаше улици «Сталинград», «Ленинград», «Ростов», улица «Новосибирск», улица «Киев», улица «Одеса», санаториум Чайковски“, санаториум „Толстой“, санаториум „Римски-Корсаков“, хотел „Суворов“, кино „Горки“ и кафе-сладкарница „Пушкин“. Всички названия бяха заимствани от руската география и история.