Тереза си спомни първите дни на окупацията. Във всички градове хората свалиха табелите с имената на улиците, свалиха и табелите по шосетата, които указваха имената на градовете. За една нощ страната стана безименна. Цели седем дни руските войски се лутаха из околността и не знаеха къде се намират. Офицери търсеха сградите на вестниците, на телевизията, на радиото, за да ги окупират, но безуспешно. Питаха разни хора, но те само свиваха рамене или казваха фалшиви имена и сочеха в грешна посока.
Но ето че след години изведнъж излиза, че тази анонимност се е оказала опасна за страната. Улиците и сградите не можаха да си върнат предишните имена. И така един чешки курортен град се бе превърнал в нещо като малка имагинерна Русия, а миналото, което Тереза бе дошла да търси тук, се оказа конфискувано. Мисълта, че могат да прекарат в този град нощта, им опротивя…
26
Смълчани се върнаха при колата. Тереза мислеше за това как всички вещи и всички хора са се предрешили. Старият чешки град се бе скрил зад руски имена. Чехите, които бяха снимали нахлуването, в действителност се бяха поставили в услуга на тайната полиция. Някакъв човек с маската на Томаш я беше пратил на смърт. Полицай се бе представил за инженер, а самият инженер искаше да играе ролята на човека от Петршин. Книгата в апартамента му беше фалшив знак, който трябваше да я накара да тръгне по грешен път.
При спомена за книгата, която тогава беше взела в ръка, Тереза изведнъж се сети за нещо и бузите й пламнаха: как беше точно? Инженерът каза, че отива да прави кафе. Тя пристъпи към библиотеката и извади от нея „Едип“. После инженерът се върна. Но без кафе!
Тя отново и отново се връщаше към тази ситуация: колко време се бави той, когато отиде за кафето? Със сигурност най-малко минута, а може би две или три. А какво е правил толкова дълго в малкото антренце? До клозета ли е ходил? Тереза се помъчи да си спомни дали е чула хлопване на врата или пускане на вода. Не, шум от вода положително не е чула, иначе щеше да помни. И е почти сигурно, че и вратата не е хлопвала. Какво тогава е правил в антрето?
Изведнъж всичко й се стори пределно ясно. Ако са искали да я хванат в капан, не им е било достатъчно само свидетелството на инженера. Трябвало им е неопровержимо доказателство. През това подозрително дълго време инженерът е инсталирал в антрето камера. Или пък, което е по-правдоподобно, е пуснал вътре някого и този човек после ги е снимал, скрит зад завесата.
Само преди няколко седмици се бе присмивала на Прохазка за неведението му, че живее в концлагер, където човек изобщо няма частен живот. А с какво бе по-добра самата тя? Когато избяга от майчиния си дом, наивно си въобразяваше, че става веднъж завинаги господарка на частния си живот. Но домът на майка й плъзва по целия свят и протяга пипалата си към нея. Тереза няма къде да се скрие от него.
Слизаха по стъпалата на терасовидните градини към площада, където бяха оставили колата си.
— Какво ти е? — попита я Томаш.
Но преди тя да успее да му отговори, някой го повика по име и го поздрави.
27
Беше мъж на около петдесет години с обветрено лице, селянин, когото Томаш навремето бе оперирал. Оттогава насам всяка година се лекувал в местните минерални бани. Той покани Томаш и Тереза на чаша вино. И понеже в Чехия достъпът на кучета в обществени заведения е забранен, Тереза отиде да остави Каренин в колата, а мъжете седнаха в едно кафене. Когато Тереза се върна, селянинът тъкмо казваше:
— При нас нещата са нормални. Даже преди две години ме избраха за председател на стопанството.
— Моите поздравления — каза Томаш.
— Какво да ви кажа, провинцията си е провинция. Хората бягат. Онези горе трябва да са доволни, че изобщо някой се съгласява да остане на село. Тъй че няма опасност да те изхвърлят от работа.
— Там за нас ще бъде идеално — вметна Тереза.
— О, на село ще умрете от скука, млада госпожо. Там няма нищо. Ама съвсем нищо.
Тереза не сваляше очи от обветреното лице на земеделеца. Беше й страшно симпатичен. След такъв безумно дълъг период от време най-после отново някой й беше симпатичен! В съзнанието й изплува пейзаж: селце с черковна камбанария, ниви, гори, заек, който припка по браздата, лесничей със зелена шапка. Тереза никога не бе живяла на село. Представите и за селото бяха оформени единствено под влияние на чужди разкази. Или от книгите. Или пък съществуваха в съзнанието и като наследствена памет от далечни предци. Така или иначе обаче, тези представи живееха у нея, картината бе ясна и отчетлива като снимката на прабаба й в семейния албум или като старинна гравюра.