— А как сте със здравето, имате ли проблеми? — попита Томаш.
Земеделецът посочи онова място на тила си, където черепът се съединява с гръбначния стълб.
— Понякога ме наболява ей тук.
Без да става от стола си, Томаш опипа с ръка мястото и разпита по-подробно човека. Накрая каза:
— На мен ми е забранено да издавам рецепти. Но като се върнете на село, кажете на тамошния лекар, че сте говорили с мен и че съм ви препоръчал да взимате това. — И той извади от портфейла си бележник, откъсна един лист и изписа с главни букви названието на лекарството.
28
Пътуваха обратно към Прага.
Тереза мислеше за снимката, на която голото й тяло е в прегръдките на инженера. Успокояваше се: дори такава снимка да съществува, Томаш никога няма да я види. Тя е ценна за тях само доколкото могат с нейна помощ да изнудват Тереза. В момента, в който я изпратят на Томаш, тя ще загуби стойността си.
Да, но ако полицията междувременно реши, че Тереза с нищо не може да им бъде полезна? Тогава снимката ще стане за тях само повод за шеги и никой не може да попречи на някого ей така, за да се позабавлява, да я сложи в плик и да я изпрати на адреса на Томаш.
Какво би станало, ако Томаш получи такава снимка? Дали би я изпъдил? Може би не. Сигурно не. Но крехкото здание на любовта им би рухнало до основи. Защото то се крепи на верността й като единствена опора, а любовта е като империята: щом идеята, върху която е била основана една империя, изживее времето си, загива и самата империя.
Пак видя предишната картина: заека, припкащ в браздата, лесничея със зелената шапка и черковната камбанария, стърчаща над гората.
Тереза искаше да каже на Томаш, че трябва да се махнат от Прага. Да се махнат от децата, които заравят в земята живи врани, да се махнат от ченгетата, от въоръжените с чадъри момичета. Искаше да му каже, че трябва да идат на село. Че това е единственото им спасение.
Извърна глава към него. Но той мълчеше, загледан в шосето пред себе си. Тереза не знаеше как да прехвърли стената от мълчание, израснала между тях. Чувстваше се така, както когато слизаше от Петршин. Стомахът й се беше свил и й се повръщаше. Боеше се от Томаш. Беше прекалено силен за нея, тя пък беше прекалено слаба. Той й даваше заповеди, които тя не проумяваше. Стараеше се да ги изпълнява, но не й се удаваше.
Искаше й се да се върне на Петршин и да помоли мъжа с пушката да й разреши да превърже очите си с лента и да облегне гръб о ствола на кестена. Искаше й се да умре.
29
Събуди се и откри, че е сама вкъщи.
Излезе на улицата и се запъти към Вълтава. Искаше да види реката. Да застане на брега и дълго да съзерцава вълните, защото гледката на течащата вода успокоява и изцелява. Реката тече от векове за векове, а по бреговете й се разиграват човешките съдби. Разиграват се, за да бъдат веднага забравени. А реката продължава да си тече.
Тереза се надвеси над парапета и втренчи поглед надолу. Намираше се в покрайнините на Прага; за да стигне дотук, Вълтава вече бе минала през целия град, бе оставила назад великолепието на Храдчани и на църквите и сега приличаше на актриса след края на представлението, уморена и потънала в мислите си. Течеше между двата мръсни бряга, опиращи в сгради и зидове, зад които имаше фабрики и запустели игрища.
Тереза дълго съзерцава водите, които тук, на това място, й се струваха по-тъжни и по-тъмни, отколкото другаде. Внезапно видя насред реката някакъв предмет, червен на цвят, да, това беше малка пейка. Дървена пейка с метални крака, с каквито са пълни пражките паркове. Пейката плуваше бавно насред Вълтава. Зад нея друга. И още една, и още… Едва сега Тереза проумя, че всички пейки от пражките паркове напускат града по вода; те са много и стават все повече; плуват по вълните като есенните листа, които реката отнася от горите; разноцветни пейки — червени, жълти, сини.
Тереза се огледа назад, сякаш за да попита минувачите какво означава това. Защо отплават пейките от пражките паркове? Но хората до един отминаваха безучастни, не ги интересуваше, че някаква си река тече от векове за векове през тленния им град.
Тереза отново сведе очи към реката. Беше й невъобразимо тежко. Тя разбираше, че това, което вижда, означава раздяла.
Повечето от пейките вече се скриха погледа й. Отгоре се показаха последните закъснели — една жълта пейка, още една и накрая една синя, наистина последната.
Пета част
Лекота и тежест
1
Когато Тереза пристигна неочаквано при Томаш в Прага, той, както писах в първата част на този роман, се люби с нея още същия ден и същия час, но веднага след това тя вдигна температура. Лежеше в леглото му, а той стоеше прав над нея и имаше силното усещане, че тя е дете, което някой е положил в кошница и е пуснал по водите към него.