Но ето че сега ходеше из Прага с дългия прът за измиване на витрини и установяваше с изненада, че се чувства с десет години по-млад. Продавачките от големите магазини се обръщаха към него с „господин докторе“ (пражкият тамтам действаше безотказно) и му искаха съвет за сполетялата ги хрема, болките в гърба и нередовната си менструация. Наблюдаваха го едва ли не със стеснение, когато той поливаше стъклото с вода, прикрепяше четката на върха на дългия прът и се залавяше да мие витрината. Ако имаше как да зарежат клиентите в магазина, като нищо щяха да грабнат четката от ръцете му и да свършат работата вместо него.
Томаш изпълняваше поръчки преди всичко на големи магазини, но често го пращаха и при частни лица. По това време хората все още живееха в някаква еуфория на солидарност с масово преследваните чешки интелектуалци. Когато бившите пациенти на Томаш узнаха, че той мие прозорци, започнаха да се обаждат в службата му и да го викат. Посрещаха го вкъщи с шампанско или сливова, записваха във фактурата, че е измил тринайсет прозореца, и два часа си приказваха с него и си викаха „наздраве“. Томаш тръгваше за следващия апартамент или магазин в приказно настроение. В страната се заселваха семейства на руски офицери, от радиото звучаха заплашителни речи на служители от Министерството на вътрешните работи, които бяха заели местата на уволнените редактори, а Томаш се скиташе, залитайки, пиян из Прага и му се струваше, че отива от един гуляй на друг. Времето, когато беше мияч на прозорци, беше всъщност неговата голяма ваканция.
Той се бе върнал в ергенския си начин на съществуване, защото неочаквано Тереза се бе оказала извън живота му. Виждаха се само нощем, когато тя се връщаше от работа и той лесно се събуждаше от първия си сън, и после сутринта, когато пък тя беше сънена, а той бързаше за работа. Оставаха му шестнайсет часа, през които разполагаше със себе си. Неочаквано се бе сдобил със свободно пространство. А още от ранната му младост за него свободното пространство означаваше жени.
9
Когато понякога приятели му задаваха въпроса колко жени е имал през живота си, Томаш отговаряше уклончиво, а ако те въпреки това настояваха за точен отговор, казваше: „Трябва да са някъде около двеста.“ Някои завистници го обвиняваха, че преувеличава. Той се защищаваше: „Та това съвсем не е много. Започнал съм с жените преди близо двайсет и пет години. Разделете двеста на двайсет и пет. Падат се някакви си осем нови партньорки годишно. Много ли са?“
Но откакто живееше с Тереза, еротичната му активност се сблъскваше с организационни проблеми; той можеше да й отдели (между операционната маса и дома си) само тесен отрязък от време, който наистина използваше интензивно (така, както земеделецът планинец хвърля маса труд на малката си нивица), но който не можеше да се сравнява с неочаквано полученото в дар шестнайсетчасово пространство. (Казвам шестнайсетчасово, защото и осемте часа, през които Томаш миеше прозорци, бяха запълнени със запознанства с нови продавачки, чиновнички, домакини, с които той можеше да си урежда срещи.)
Какво търсеше в тези жени? Какво го влечеше към тях? Нима плътската любов не е вечно повторение на едно и също?
Не, не е. Винаги остава един малък процент непредвидимост. Вярно, когато Томаш загледаше някоя жена в рокля, той можеше приблизително да си я представи гола (тук опитът на лекаря допълваше опита на любовника), но между приблизителността на представата и сигурността на реалността оставаше малка пролука непредвидимост и тя не му даваше мира. Само че преследването на непредвидимото не свършва с разбулването на голотата, а продължава и след него: как ли ще се държи, след като се съблече? Какви ли думи ще изрича, докато я люби? В каква тоналност ще бъдат стоновете й? Каква гримаса ще се изпише върху лицето й в миговете на върховно удоволствие?
Уникалността на „аза“ е скрита именно в непредвидимото, което присъства у всеки човек. Ние можем да си представим само онова, което е общо за всички хора. Индивидуалният „аз“ е онова, което се различава от общото, тоест онова, което не може да се отгатне и предвиди, онова, което тепърва предстои да бъде разкрито, извадено на бял свят, завоювано.
Томаш, който през последните десет години от лекарската си практика се е занимавал изключително с човешкия мозък, знае, че нищо не е тъй трудно доловимо, както „азът“. Между Хитлер и Айнщайн, между Брежнев и Солженицин има много повече сходства, отколкото различия. Изразено в цифри, би изглеждало така: между тях има една милионна част различия и деветстотин деветдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет милионни сходства.