Томаш е обсебен от страстта да открие и завладее тази една милионна част и именно с това си обяснява своето женкарство. Манията му не са жените; манията му е непредвидимото у всяка от тях, онази милионна част, която отличава една жена от друга.
(Навярно тази бе точката, в която се срещаха страстта му на хирург и страстта му на женкар. Той продължаваше да държи въображаемия скалпел дори когато беше с някоя любовница. Жадуваше да се домогне до скритото дълбоко у всяка жена и за да постигне целта си, трябваше да прониже женската плът.)
Наистина, в правото си сме да попитаме защо Томаш търсеше тази милионна част различие именно в секса. Нима не можеше да я открие, да речем, в походката, в кулинарните предпочитания или в културните развлечения на една или друга жена?
Несъмнено различната една милионна присъства във всички области на човешкия живот, само че навсякъде там тя е обществено достояние, не се налага да бъде откривана, не е нужен скалпел, за да се добере човек до нея. Ако една жена предпочита кашкавала пред тестения сладкиш, а друга не вкусва карфиол, това наистина откроява тяхната индивидуалност, но едва забелязали тази индивидуалност, ние се убеждаваме, че тя е безкрайно маловажна, излишна и следователно няма никакъв смисъл да й обръщаме внимание и да търсим в нея някаква стойност.
Единствено в сферата на сексуалността различната една милионна част изглежда в нашите очи нещо ценно, защото не е обществено достояние, а трябва да бъде завоювана. Само преди половин век това завоюване е отнемало много време (понякога седмици, дори месеци!), тъй че времето, вложено за завоюването, е станало мярка за ценността на плячката. И днес, въпреки че времето за завоюване се е съкратило неимоверно, сексуалността все още ни се струва ковчеже, в което се крие женският „аз“.
Следователно поведението на Томаш спрямо жените в никакъв случай не беше гонене на удоволствието (удоволствието беше за него нещо като допълнителна премия), а желание да покори света (да отвори със скалпела си проснатото тяло на света).
10
Мъжете, които тичат след много жени, лесно могат да бъдат разделени на два типа. Едните търсят у всички жени собствената си субективна и неизменна мечта за жената. Вторите са подтиквани от желанието да постигнат безкрайната пъстрота на обективния женски свят.
Страстта на първите е лирична: те търсят в жената самите себе си, своя идеал и всеки път остават разочаровани, защото идеалът, както е известно, никога не може да бъде достигнат. Разочарованието, което ги тласка от жена към жена, придава на тяхното непостоянство нещо като романтично оправдание, тъй че не една сантиментална дама може дори да се разчувства от упоритата им полигамия.
Страстта на вторите е епична и жените не виждат в нея нищо трогателно: мъжът не влага в жените никакъв субективен идеал; затова всичко го интересува и нищо не може да го разочарова. И тъкмо в тази неспособност да се разочарова има нещо възмутително. Страстта на епичния женкар се струва на хората неизкупена (неизкупена с разочарование).
Тъй като лиричният женкар преследва все един и същи тип жени, никой даже не забелязва, че той сменя обектите си; приятелите постоянно му причиняват неприятности, защото не могат да различат една от друга партньорките му и ги наричат с едно и също име.
Епичните женкари (естествено, Томаш спада именно към тях) в своята гонитба на познание се отдалечават все повече и повече от традиционната женска красота, на която рано са се наситили, и задължително стават един ден колекционери на куриози. Съзнават, че са такива, малко се срамуват и за да не хвърлят приятелите си в смут, не се показват с любовниците си на публични места.
Томаш работеше като мияч на прозорци вече близо две години, когато отиде на адреса на една нова клиентка. Причудливата й външност прикова вниманието му още от прага. Това беше една дискретна, необичайна причудливост, която не излизаше от рамките на приятната баналност (афинитетът на Томаш към куриозите нямаше нищо общо с афинитета на Фелини към чудовищата): жената беше необикновено висока, по-висока от него, имаше фин и много дълъг нос и лицето и беше до такава степен странно, че не можеше да бъде наречена хубава (всички биха протестирали!), макар (поне според Томаш) да не беше грозна. Беше облечена с панталон и бяла блуза и приличаше на някакъв странен мелез от нежно момче, жираф и щъркел.