— Не, първо вие!
Томаш не беше свикнал с подобна реакция и тя в известна степен го смути. Жената се зае да разкопчава панталона му. Той още на няколко пъти и заповяда (с комична безрезултатност) да се съблече, докато накрая не му остана нищо друго, освен да вземе компромисно решение; според наложените от нея правила на играта („Каквото ми направите вие, и аз ще ви направя същото“), след като тя му свали панталоните, той смъкна полата й; после тя му съблече ризата, а той — нейната блуза, и така, докато накрая останаха голи един срещу друг. Той постави ръка върху влажния триъгълник, а после плъзна пръстите си по-нататък, към аналното отверстие — онази част от женското тяло, която му харесваше най-много. Нейното беше необикновено изпъкнало, тъй че извикваше представата за дългата храносмилателна тръба, която свършваше на това място, леко стърчейки навън. Томаш опипа сфинктера, стегнатия, здрав мускул, най-хубавия от всичките, дето лекарите му викат „стискач“, когато най-неочаквано почувства пръстите на жената върху собствения си задник, на същото място. Тя повтаряше всичките му жестове с огледална точност.
Независимо че, както вече казах, Томаш беше притежавал близо двеста жени (а откакто бе станал мияч на прозорци, тази цифра чувствително бе нараснала), никога до този момент не му се беше случвало жена, по-висока от него, да стои отпред, да присвива очи и да опипва ануса му. За да превъзмогне смущението си, Томаш бързо я повали на леглото.
Движението му беше толкова рязко, че я свари неподготвена. Докато дългото й тяло падаше по гръб, по лицето й избиха червени петна и се изписа стреснатият израз на човек, изгубил равновесие. Както бе застанал срещу нея, Томаш я прихвана под коленете и вдигна леко разтворените й крака, които внезапно заприличаха на вдигнатите ръце на войник пред насочено към него дуло.
Несръчността, съчетана с пламенност, пламенността, съчетана с несръчност, възбудиха великолепно Томаш. Любиха се много дълго. През това време той разглеждаше покритото и с червени петна лице и търсеше в него онзи стреснат израз на жена, на която някой е подложил крак и която пада, неповторимия израз, който преди миг бе накарал кръвта да се качи в главата му от възбуда.
После отиде да се измие в банята. Жената го придружи дотам и се зае да му обяснява надълго и нашироко къде е сапунът, къде гъбата, и как се пуска топлата вода. Томаш се зачуди защо му обяснява тези елементарни неща толкова подробно. Накрая й каза, че ще се оправи, и й даде да разбере, че иска да остане сам в банята.
Тя пророни умоляващо:
— Защо не ме оставите да асистирам на тоалета ви?
Най-после Томаш успя да я изкара от банята. Изми се, изпика се в умивалника (характерен навик на всички чешки лекари) и през цялото време му се струваше, че тя подрипва нетърпеливо пред вратата и се чуди как да проникне вътре. Когато Томаш затвори крана и в апартамента се възцари пълна тишина, той изпита чувството, че жената го наблюдава отнякъде. Беше почти сигурен, че във вратата на банята има пробита дупка и тя притиска към нея красивото си примижало око.
Тръгна си от апартамента и в превъзходно настроение. Мъчеше се да фиксира в паметта си същественото, да сведе по пътя на абстракцията спомена до нещо като химическа формула, с чиято помощ би могъл да изрази уникалността на жената (различната милионна част). Накрая стигна до формула от три елемента:
1. Непохватност, съчетана с пламенност.
2. Стреснатото лице на някой, който е изгубил равновесие и пада.
3. Крака, вдигнати във въздуха като ръцете на войник, предаващ се пред насоченото оръжие.
Когато си преповтори тези три момента, Томаш изпита приятното чувство, че е завоювал нова частица от света; че е изрязал с въображаемия си скалпел ивица от безкрайното живописно платно на вселената.
12
Някъде по това време му се случи следното. Бе имал няколко срещи с младо момиче в апартамент, който му предоставяше всекидневно чак до полунощ един стар приятел. След месец или два тя му припомни една от тези срещи: любили се на килима под прозореца, докато навън припламвали мълнии и тътнели гръмотевици. Любили се по време на цялата буря и било незабравимо!
Томаш се стресна: да, помнеше, че се бяха любили на килима (в апартамента имаше само едно тясно легло, на което Томаш не се чувстваше удобно), но за бурята беше забравил! Странно: лесно възстанови в паметта си няколкото срещи с нея, както и позата, в която се бяха любили (тя отказа да застане на четири крака, а той да бъде зад нея), спомняше си някои думи, които бе изрекла по време на акта (постоянно го караше да стиска бедрата й и се сърдеше, че я гледа), спомняше си дори кройката на бельото й, но изобщо не си спомняше за никаква буря.