От всичките любовни приключения паметта му съхраняваше само стръмната и тясна траектория на сексуалното завоюване: първите агресивни думи, първото докосване, първата вулгарност, която той й бе казал и тя на него, всички малки перверзии, които постепенно я бе накарал да приеме, и онези, които бе отказала. Всичко останало бе отстранено (едва ли не със своеобразен педантизъм) от спомените му. Томаш не помнеше дори мястото, където е видял за пръв път дадена жена, защото този момент по принцип предхожда истинската сексуална атака.
Момичето разказваше за бурята, усмихваше се замечтано, а той я гледаше смаян и изпитваше едва ли не срам: тя бе изживяла нещо прекрасно, а той не го бе изживял с нея. В различния начин, по който паметта на двамата реагираше на вечерната буря, се съдържаше цялата разлика между любовта и не-любовта.
С думата не-любов съвсем не искам да кажа, че Томаш е имал към момичето цинично отношение, че, както се казва, е виждал в нея единствено сексуален обект: напротив, той я обичаше като приятелка, ценеше характера и интелекта й, винаги бе готов да й помогне при нужда. Не той самият, а паметта му се държеше лошо с нея. Паметта му я бе изключила, без негово участие, от сферата на любовта.
Изглежда, в мозъка съществува особена област, която бихме могли да наречем поетична памет и която запечатва това, което ни е очаровало, развълнувало, направило е живота ни красив. След срещата на Томаш с Тереза нито една жена вече нямаше право да се запечата в тази част на мозъка му дори с най-мимолетна следа.
Тереза деспотично бе окупирала поетичната му памет и бе заличила в нея следите на всички други жени. Това не беше справедливо, защото например момичето, с което Томаш се беше любил на килима по време на бурята, с нищо не бе по-малко достойно за поезия от Тереза. Тя викаше: „Затвори очи, стисни бедрата ми, дръж ме здраво!“ Много се дразнеше, че Томаш се люби с отворени очи, съсредоточени и изпитателни, и че тялото му е леко повдигнато над нея, а не се притиска към нейното. Не искаше той да я изучава. Искаше да го повлече във водовъртежа на магията, в който можеш да се гмурнеш само със затворени очи. Затова и отказа да застане на четири крака, защото в тази поза телата им изобщо не се допираха, а той можеше да я вижда от почти половин метър разстояние. Тя ненавиждаше това разстояние, искаше да се слее с Томаш. Затова упорито му повтаряше в очите, че не й бил доставил удоволствие, въпреки че целият килим беше мокър от нейния оргазъм. „Аз не търся удоволствие — настояваше тя, — търся щастие, а удоволствието без щастие не е удоволствие.“ С други думи, момичето удряше с юмруци по портата на поетичната му памет. Но портата си оставаше затворена. В поетичната памет на Томаш нямаше място за това момиче. За нея имаше място само на килима.
Приключението му с Тереза беше започнало точно там, където приключенията му с другите жени свършваха. Разиграваше се от другата страна на императива, който го караше да покорява нови и нови жени. У Тереза той не искаше нищо да разкрива. Получи я разкрита. Любиха се още преди Томаш да вземе в ръка въображаемия си скалпел, с който разрязваше проснатото тяло на света. Още преди да успее да се запита каква ли ще бъде, докато се любят, те вече се любеха.
Любовта започна чак после: тя вдигна температура и той не можа да я изпрати да си върви както другите жени. Беше коленичил до леглото й и му хрумна, че някой му я е пратил по водата в кошница. Вече казах веднъж, че метафорите са опасни. Любовта започва с метафора. Иначе казано, любовта започва тогава, когато жената се впише с първата своя дума в поетичната ни памет.
13
Преди няколко дни тя отново се вписа в мислите му. Една сутрин се върна както винаги с млякото вкъщи и когато той й отвори, видя, че притиска до гърдите си омотана в червения й шал врана. Циганките носят така децата си. Томаш никога нямаше да забрави тази гледка: огромния обвиняващ клюн на враната до лицето на Тереза.
Намерила враната заровена в земята. Някога така постъпвали казаците с пленените от тях врагове. „Направили са го деца“ — каза му Тереза и в това изречение се съдържаше не просто гола констатация, но и неочаквано омерзение към хората. Томаш си спомни как тя му бе казала преди време: „Започвам да ти бъда благодарна, че не искаше да имаме деца.“
А предната вечер му се оплака, че в работата й досаждал някакъв мъж. Посягал към евтиния й гердан и твърдял, че сигурно си го е изкарала с проституция. Беше страшно развълнувана от тази история (даже прекалено, помисли си Томаш). Изведнъж го ужаси съзнанието, че през последните две години толкова малко са заедно и той няма възможност да стиска дълго в дланите си нейните ръце, за да спре треперенето им.