С тези мисли отиде сутринта в канцеларията, където ги разпределяха по адреси за целия ден. Някакъв частен клиент бе настоял прозорците му да измие именно Томаш. Той се запъти на адреса неохотно, опасяваше се, че пак го вика някоя жена. Съзнанието му бе изпълнено от Тереза и нямаше настроение за приключения.
Когато му отвориха вратата, си отдъхна. Видя пред себе си мъж с висока, леко прегърбена фигура. Мъжът имаше голяма брада и му се стори познат. Усмихна му се.
— Заповядайте, докторе. — И го заведе в хола.
Вътре имаше един младеж с пламнало лице. Той не сваляше очи от Томаш и се мъчеше да се усмихне.
— Мисля, че няма нужда да ви представям един на друг — каза мъжът.
— Да, няма — съгласи се Томаш и без усмивка подаде ръка на момчето. Това беше синът му.
Едва тогава му се представи мъжът с голямата брада.
— Знаех си, че ми напомняте някого — възкликна Томаш. — Ами да, разбира се, че ви познавам. Е, само по име.
Настаниха се в креслата около ниската холна маса. Томаш си даде сметка, че двамата мъже отсреща са негови недоброволни създания. Да създаде сина си го бе принудила първата му жена, а чертите на високия мъж бе скицирал по внушение на разпитващия го полицай.
За да прогони тези мисли, заговори:
— От кой прозорец да започна?
Двамата мъже насреща му се разсмяха от сърце. Да, ясно беше, че не става въпрос за никакво миене на прозорци. Не бяха поканили Томаш да мие прозорци, бяха го хванали в капан. Той никога по-рано не беше разговарял със сина си. Днес за първи път му стисна ръка. Познаваше го само по физиономия и не желаеше да го познава другояче. Желаеше да не знае нищо за него и искаше и синът му да желае същото.
— Хубав плакат, нали? — посочи редакторът голямата рисунка в рамка, окачена на стената срещу Томаш.
Едва сега Томаш се огледа да види жилището. По стените имаше множество интересни картини, снимки и плакати. Посоченият от редактора плакат беше отпечатан през 1969 година в един от последните броеве на неговия седмичник, малко преди руснаците да го спрат. Представляваше пародия на прочутия плакат от руската гражданска война през 1918 година, призоваващ доброволци да се записват в Червената армия: войник с алена звезда на будьоновката и с извънредно строг поглед те гледа право в очите и протяга показалец към теб. Оригиналният руски текст гласеше: „Ты записался добровольцем?“ Той беше заменен от чешки: „Ти подписа ли двете хиляди думи?“
Находката беше чудесна! „Две хиляди думи“ беше първият знаменит манифест от пролетта на 1968 година, в който се призоваваше към радикална демократизация на комунистическия режим. Бяха го подписали мнозина интелектуалци, както и голям брой обикновени хора, тъй че накрая подписите трудно можеха да бъдат преброени. Когато Червената армия нахлу в Чехия и започнаха политическите гонения, един от въпросите, отправяни към гражданите, беше: „И ти ли подписа двете хиляди думи?“ Онзи, който си признаеше, биваше уволнен начаса без много приказки.
— Хубав плакат. Помня го — каза Томаш.
Редакторът се усмихна.
— Да се надяваме, че червеноармеецът няма да подслушва разговора ни.
После добави със сериозен тон:
— Искам да бъдете наясно, господин докторе. Това не е моето жилище. Апартаментът е на един приятел. Така че не е сигурно, че в този момент полицията ни подслушва. Това е само възможно. Ако ви бях поканил у дома, щеше да е сигурно. — И продължи малко по-лековато: — Но аз изхождам от предпоставката, че няма какво да крием от никого. Пък и представете си колко ще са облагодетелствани бъдещите чешки историци! Те ще открият в полицейските архиви записан на магнетофонни ленти и филмиран живота на всички чешки интелектуалци! Знаете ли какво усилие струва на литературния историк да си представи сексуалния живот примерно на Волтер, Балзак или Толстой? По отношение на чешките писатели няма да има място за съмнения. Всичко е заснето и записано. Всяка въздишка.
След тези думи той се обърна към въображаемия микрофон в стената и каза с по-силен глас:
— Господа, както винаги при подобни случаи искам да ви пожелая лека работа и да ви благодаря от свое име и от името на бъдещите историци.
Тримата се позасмяха, а после редакторът се разприказва как навремето е бил забранен вестникът му, какво прави в момента авторът на плаката и какво правят останалите чешки художници, философи, писатели. След руската инвазия всички били уволнени и станали кой мияч на прозорци, кой охрана на паркинг, кой нощен пазач или огняр в някоя обществена сграда, а в най-добрия случай, едва ли не с връзки — таксиметров шофьор.