Томаш потвърди.
— Би ли си инжекция?
Той поклати глава:
— Забравил съм да се запася.
Тереза се ядосваше на неговата немарливост и галеше леко изпотеното му от болка чело.
— Отпусна ме малко — каза той.
— Легни си — промълви тя и го зави с одеялото. После отиде в банята и след малко легна до него.
Той извърна глава на възглавницата към нея и се смая: мъката, която излъчваха очите й, беше непоносима.
— Тереза, кажи ми какво ти е? В последно време с теб става нещо. Усещам го. Знам, че е така.
Тя клатеше глава.
— Не, нищо ми няма.
— Недей да отричаш!
— Добре тогава: все същото — отрони Тереза.
„Все същото“ означаваше нейната ревност и неговите изневери. Но Томаш не преставаше да настоява:
— Не, Тереза. Този път е нещо друго. Никога не си била толкова зле.
— Щом искаш, ще ти кажа. Иди да си измиеш косата.
Той не я разбра.
Тереза проговори с тъжен, кротък, почти нежен глас:
— Вече няколко месеца косата ти мирише силно. Мирише на нечий женски скут. Не исках да ти го казвам. Но вече много нощи съм принудена да мириша скута на някоя твоя любовница.
Тя не се беше доизрекла, когато стомахът отново го заболя. Обзе го отчаяние. Толкова често се къпе! Толкова старателно търка цялото си тяло, ръцете, лицето, та по тях да не остане и следа от чужда миризма. Избягва да употребява благоуханни сапуни в чуждите бани. Навсякъде носи със себе си неароматизиран сапун. Но за косата беше забравил! Да, за косата изобщо не се беше сетил!
И си спомни за една жена, която сядаше върху лицето му и го караше да я люби с цялата си глава, дори с темето. Сега я мразеше. Що за идиотско хрумване! Знаеше, че няма смисъл да отрича и че не му остава нищо друго, освен да се усмихва глупаво и да иде в банята да си измие косата.
Тя го погали по челото.
— Лежи си, лежи си. Не си струва. Аз вече свикнах.
Стомахът го болеше и той жадуваше мир и спокойствие.
Накрая каза:
— Ще пиша на оня мой пациент, дето го срещнахме в курорта. Ти била ли си по тия места, където е селото му?
— Не — отговори Тереза.
Томаш едва говореше. Успя само да и каже:
— Гори… хълмове…
— Да, ще го направим. Ще се махнем оттук. Но сега спри да говориш — каза Тереза, като не преставаше да го гали по челото. Лежаха един до друг и вече не говореха. Болката полека затихваше. Скоро и двамата заспаха.
22
Посред нощ Томаш се събуди и с изненада осъзна, че бе сънувал само еротични сънища. Ясно си спомняше последния: в някакъв басейн плуваше по гръб огромна гола жена, поне пет пъти по-едра от него самия, чийто корем бе гъсто окосмен, целият, от чатала до пъпа. Томаш я наблюдаваше от ръба на басейна и беше страхотно възбуден.
Как е възможно да бъде възбуден в момент, когато тялото му е омаломощено от болките в стомаха? И как е възможно да го възбужда видът на жена, която наяве би породила у него само отвращение?
Каза си: в часовниковия механизъм на главата се въртят в противоположни посоки две зъбни колелца. Върху едното са съновиденията, а върху другото реакциите на тялото. Зъбът, който носи образа на гола жена, се допира до срещуположния зъб, върху който е отпечатана командата за ерекция. Когато поради някакво недоглеждане колелцата се разместят и зъбът на възбудата влезе в контакт със зъб, на който е нарисувана лястовичка в полет, половият ни член ще се изправя при вида на лястовичка.
Между другото Томаш беше чел монографията на един свой колега, който изследваше човешкия сън и твърдеше, че мъжът получава ерекция, какъвто и да е сънят. Това означава, че връзката между ерекцията и голата жена е само един от хилядите начини, които Създателят е избрал, за да нагласи часовниковия механизъм в главата на мъжа.
Но какво общо има с всичко това любовта? Нищо. Ако някое колелце в главата на Томаш се размести и той започне да се възбужда само като види лястовичка, това с нищо няма да промени любовта му към Тереза.
Ако възбудата е механизъм, с който Създателят се развлича, любовта пък е онова, което си е само наше и благодарение на което се изплъзваме на Създателя. Любовта е нашата свобода. Любовта е опакото на „Es muss sein!“.
Но и това не е цялата истина. Въпреки че любовта е нещо различно от часовниковия механизъм на секса, с който се развлича Създателят, все пак тя е привързана за него. Привързана е за него като крехка гола жена за махалото на гигантски стенен часовник.
Томаш си каза: да привърже любовта за секса е едно от най-чудатите хрумвания на Създателя.
А после си каза и следното: единственият начин да се опази любовта от дивотиите на секса е да се нагласи по друг начин часовникът в нашата глава и да се възбуждаме, като видим лястовичка.