Лайното е по-сложен теологически проблем от злото. Бог е дал на човека свобода и щом е така, можем в края на краищата да приемем, че не е отговорен за престъпленията на хората. Но отговорност за лайното носи изцяло онзи, който е създал човека.
4
През четвърти век свети Йероним изобщо не допускал мисълта, че Адам и Ева са се сношавали в Рая. Йоханес Скот Еригена, големият теолог на девети век, противно на него смятал това за напълно възможно. Обаче той си представял, че членът на Адам се вдигал горе-долу така, както се вдига ръка или крак — тоест когато и както пожелаел Адам. Нека не търсим в тази представа вечната мечта на страхуващия се от импотентност мъж. Идеята на Еригена има друг смисъл. Ако членът може да се вдига просто по команда от мозъка, това означава, че възбудата е нещо излишно в света. Членът се изправя не защото сме възбудени, а защото така сме му наредили. Онова, което според големия теолог е несъвместимо с Рая, не е сношението и свързаната с него наслада. Възбудата е тази, която няма място в Рая. Запомнете добре това: в Рая е съществувала насладата, но не и възбудата.
В разсъжденията на Еригена можем да открием ключ към своеобразно теологическо оправдание (иначе казано, теодицея) на лайното. Докато все още не е бил изгонен от Рая, човекът или (подобно на Исус в представите на Валентин) не е отделял изпражнения, или, което изглежда по-правдоподобно, лайното не се е смятало за нещо гнусно. С изгонването от Рая Бог е дал на човека да познае погнусата. Човекът започнал да прикрива онова, от което се срамувал, и в миговете, когато повдигал булото, бивал заслепен от велико сияние. Така много скоро след погнусата той познал и възбудата. Без лайното (в буквалния и в преносния смисъл) сексуалната любов нямаше да съществува такава, каквато я познаваме: съпроводена от неудържимо туптене на сърцето и заслепение на сетивата.
В третата част на този роман разказах как полуголата Сабина стоеше с бомбето на главата до облечения Томаш. Тогава премълчах нещо. Докато стоеше пред огледалото и тази унизителна за нея сцена я възбуждаше, тя ненадейно си представи как Томаш я слага, както си е с бомбето, да седне на клозетната чиния и тя си изпразва червата под неговия поглед. В същия миг сърцето й се разтуптя силно, съзнанието й се замъгли, тя събори Томаш на килима и почти веднага закрещя от удоволствие.
5
Спорът между онези, които твърдят, че светът е бил сътворен от Господ, и онези, които смятат, че той е възникнал от само себе си, се отнася до нещо, което не се побира в рамките на нашия разум и опит. Много по-реална е разликата между онези, които се отнасят скептично към битието такова, каквото е дадено на човека (без значение как и от кого), и онези, които приемат това битие без уговорки.
В дъното на всички европейски вярвания, били те религиозни или политически, стои първата книга на Вехтия завет, Битие, от която излиза, че светът е бил сътворен правилно, че битието е добро и следователно трябва да се множим. Нека да наречем тази изначална вяра категорично приемане на битието.
Ако съвсем доскоро думата „лайно“ беше заменяна с многоточие, това не ставаше по морални съображения. Нали няма да седнете да убеждавате някого, че лайното е неморално! Неприемането на лайното е метафизично. Моментите на дефекация са ежедневно доказателство за неприемливостта на Сътворението. Или — или: или лайното е приемливо (и в такъв случай трябва да спрем да се заключваме в клозета!), или сме създадени по неприемлив начин.
От това следва, че естетическият идеал, съответстващ на категоричното приемане на битието, е светът, в който лайното е отречено и всички се държат така, сякаш то не съществува. Този естетически идеал се нарича кич.
Това е немска дума, появила се в средата на сантименталния деветнайсети век и проникнала по-късно във всички езици. Но поради честата й употреба се е изтрил първоначалният и метафизичен смисъл, тоест: кичът е абсолютно отрицание на лайното, в буквален и преносен смисъл. Кичът изключва от зрителното си поле всичко онова в човешкото битие, което е органически неприемливо.
6
Първият вътрешен бунт на Сабина против комунизма имаше етичен, а не естетически характер. Това обаче, което я отблъскваше, далеч не беше толкова грозотата на комунистическия свят (съсипаните замъци, превърнати в краварници), колкото маската на красота, която този строй си слагаше, или с други думи комунистическият кич. Негов модел е празникът, наречен Първи май.